Симон Боканегра - опера в пролог и три действия

Либрето:  Франческо Мария Пиаве по едноименната драма на Антонио Гутиерес

Премиера: 12 март 1857 г. в Театро Ла Фениче, Венеция

Действащи лица

Симон Боканегра – корсар след това първи дож на Генуа  ( баритон)
Мария Боканегра - негова дъщеря под името Амелия Грималди ( сопрано)
Якопо Фиеско – генуезки благородник  (бас)
Паоло Албиани – фабрикант после придворен  (баритон)
Пиетро – плебей после придворен  (басбаритон)
Габриеле Адорно – генуезки благородник  (тенор)
Капитан на стрелците  (тенор)
Прислужница на Амелия  (сопрано)

Място на действието: Генуа, Италия в средата на 14 век

Между пролога и първо действие са изминали 25 години

Пролог
Влиятелният генуезки фабрикант и член на партията на гвелфите (плебеите) Паоло Албиани  организира заговор срещу дожа на Република
Генуа Якопо Фиеско. Неговото място ще заеме гвелфа Симон Боканегра.
Народът възторжено го посреща , но той е дошъл не само да воюва срещу властта на гибелините (аристокритите), но и да поиска за жена своята любима Мария - дъщеря на досегашния дож на Генуа Фиеско. Те имат момиче, но надменният аристократ не е съгласен дъщеря му да се омъжи за плебей и я е затворил в двореца. Симон моли Фиеско за ръката на Мария, но той високомерно отказва. Разгневен корсарят влиза със сила в двореца, но там намира мъртва своята любима. Мария се е самоубила.
Чуват се радостни възгласи. Заговорът е успял – гвелфите са избрали за дож на Генуа Симон Боканегра.

Първо действие
Изминали са 25 години. Градина в двореца на рода Грималди край Генуа.
Младата Амелия Грималди с нетърпение очаква своя любим Габриеле
Адорно. Тя споделя с него страховете си – дожът Боканегра иска да я омъжи за своя секретар Паоло Албиани. Габриеле моли живеещия наблизо свещеник Андреа  ( това е старият Якопо Феско ) да ги венчае. Той обаче поставя условие: Габриеле да бъде на негова страна в подготвяния заговор срещу Симон. Разкрива също, че Амелия не е родна дъщеря на Грималди. В името на любовта Габриеле е готов на всичко…
В градината идва Симон Боканегра. Той често мисли за покойната си любима Мария и изчезналата им дъщеря. Амелия моли да не я омъжва за
Паоло, тъй като обича друг. Разказва му за трудното си детство, а Симон се досеща , че това всъщност е собствената му дъщеря. Обещава да стори всичко по силите си, за да бъде тя щастлива. Щом разбира за намеренията на Боканегра за омъжи Амалия за друг, Паоло Албиани е обзет от нечувана ярост. Решава да отвлече Амелия, тъй като бракът с нея ще го направи аристократ.
Планът успява, но Габриеле освобождава Амелия. Разярената тълпа залавя Габриеле и придружаващия го Фиеско и ги води към сената.
Младият аристократ се нахвърля с кама върху Боканегра, когото подозира в организиране на отвличането. Амелия застава между двамата и спасява баща си. Искат сурово наказание за Габриеле и Фиеско, а в тяхна защита се обявяват аристократите гибелини. Симон предотвратява кръвопролитието. Габриеле и Фиеско са отведени в затвора. По заповед на дожа Паоло
Албиани обявява на всеослушание: похитителят на Амелия ще бъде наказан най-строго…

Второ действие
Паоло Албиани сипва отрова в чашата на Симон Боканегра – ако пък не я изпие, ще загине от ръката на наемен убиец. Албиани нарежда на Пиетро да доведе затворниците Габриеле и Фиеско и опитва да ги убеди да убият
Боканегра. И двамата отказват. Тогава Паоло решава да си послужи с измама: съобщава, че Амелия е любовница на Симон. Разгневеният млад мъж иска сам да се убеди в това. Идва Боканегра потънал в дълбок размисъл и изпива чашата с отровата. Скрит зад завесата, Габриеле го напада с нож, но Амелия отново му попречва.
Сега дожът разкрива пред младия мъж, че тя му е родна дъщеря. Симон прощава на Габриеле и дори благославя брака им с Амелия.

Трето действие
Зала в двореца на Боканегра. Капитанът на стрелците съобщава на Фиеско,че дожът го освобождава. Довеждат осъдения на смърт Паоло, обвинен в отвличането на Амелия. Той признава, че е сипал отрова в чашата на Боканегра и дожът скоро ще умре. Потресен от чутото, Фиеско смъква свещеническото расо и разкрива кой е. Симон казва, че Амелия е негова внучка, а Габриеле – неин бъдещ съпруг. Дожът приканва със сетни сили враждуващите гвелфи и гибелини да се обединят в името на бъдещето на републиката…