Исторически и културологични корени на Брекзит

Отляво надясно: Румен Генов, Александър Шурбанов, Митко Новков (изправен) и Любомир Кръстев
Снимка: Василена Мирчева

Една от най-актуалните думи в момента в света е Брекзит – обозначава изявеното от жителите на Обединеното Кралство желание да напуснат обединена Европа. Всяка актуалност обаче – колкото и странно да ни се струва, си има своя предистория; с Брекзит е същото. Не можем най-напред да не отчетем факта, че британците са островитяни: Джеръми Паксман, един от проникновените анализатори на британския характер, започва една от книгите си, „Англичаните: Портрет на един народ“, тъкмо с това изречение: „Англия е остров“. Което пък препраща към друг прочут английски израз, строфа от стихотворението на Джон Дън „Размишление XVII“, но сякаш с обратен знак (същото стихотворение съдържа и други известни стихове: „Не питай за кого бие камбаната, тя бие за теб“): „Никой човек не е остров, затворен в себе си; всеки е парченце от сушата, частица от океана; и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява…“

Заедно с това, ако погледнем историята на Албиона, всички опасности за жителите му сякаш са идвали все от континента: римската инвазия начело с Юлий Цезар през 55-54 г.пр.н.е., нахлуването на сакси, дани и германи през VI век, норманското завоюване през 1066 г. от Вилхелм Завоевателя, страхът от испанската армада от времето на Елизабет I, битката при Трафалгар, която спасява Англия от нашествие на Наполеон, немските бомбардировки през Втората световна война… Има дори исторически хипотези, че тъкмо заради този страх от нежелани натрапници англичаните осъществяват Великите географски открития и оформят империята си. Заедно с това обаче културно те са определено част от Европа: по-горе цитирах Дън, а какво да кажем за Чосър или Шекспир, черпещи сюжети от континента; или за художници като Холбайн Младия и Антонис ван Дайк, ученикът на Рубенс, заложили основите на английската живопис?!…

Струва ми се всъщност, че ако говорим за своеобразен „британски изолационизъм“ днес, той не идва ей-така, от нищото: нито Борис Джонсън, нито Найджъл Фараж, още по-малко Тереза Мей са неговите откриватели, изолационизмът е по-скоро с дълбоки корени в британската история и култура (да си спомним тук само откъсването на Англиканската Църква от Рим, сторено по време на Хенри VIII Тюдор) и в този брой на „Премълчаната история“ правим опит да постигнем (доколкото е възможно) точно тях.

За да помогнат в това начинание, гости са проф. Румен Генов, специалист по британска и европейска политическа история, проф. Александър Шурбанов, специалист по британска литература и култура, преводач, и гл.ас. д-р Любомир Кръстев, специалист по Нова обща история и история на Англия и Обединеното Кралство.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Имената на дните от Великата и Светлата седмица в европейските езици

Ако за нас седмицата преди Възкресение е „страстна“, т.е. седмица на страданията Христови, за германците тя е „скръбната седмица“ или „светата седмица“ както при англичаните, французите, испанците, италианците. Тайната вечеря някъде е „последната“, „святата“, Разпети петък или Велики петък – „светият петък“, „скръбният петък“, „черният петък“. Възкресение..

публикувано на 23.04.19 в 17:30

Легенда за Сарафската къща

В предишното предаване ви припомнихме как преди няколко века хората, които пътували за Самоков, са имали сигурен начин да разберат, че са пристигнали – първо чували ударите на самоковите, разположени в краищата на града, и така, още преди да са видели града, знаели, че вече са на точното място. Сега обаче имаме нов повод да се върнем в Самоков. А..

публикувано на 23.04.19 в 10:59

Посоки за пътуване

Трудно да изброим посоките, в които ще ви поведем, защото говорим за един особен пътеводител – „Магията на пътешествията“. Той съдържа 33 разказа от 33 пътуващи журналисти, които разказват за интересни места. Веднъж това са любовни истории от Кабул или разкази за салоните за масажи в тайландския курорт Патая. Друг път – разкази как старата каменовъглена..

публикувано на 23.04.19 в 09:25

Еврика! Успешни българи: Мартин Механджиев

Мартин Механджиев е уверен в себе си млад човек. На 26 години е, а има вече зад гърба си огромен организационен опит. Той е съосновател на Националната аматьорска лига по баскетбол (НАЛБ). За реализирането на този значим и устойчив проект с висок социален ефект и непрекъснатото му развитие и надграждане Мартин беше награден за отлично представяне в..

публикувано на 22.04.19 в 17:05

Относно размера

Човешкото същество е устроено така, че когато има пред себе си храна, яде. Ако има повече храна, яде повече. В този епизод на "Храна за размисъл" обръщаме внимание на храненето с приспано внимание, когато поглъщаме повече храна, отколкото сме възнамерявали и много повече, отколкото имаме нужда. Живеем в култура, обсебена от идеята, че повече е по-добре...

публикувано на 22.04.19 в 12:37