Музикалната култура на Алтън Калофер
Ако проследим историческото, икономическото и културното развитие на Калофер в миналото, ще открием някои явления, свързани с днешното състояние на неговата музикална култура. Редица събития в града променят живота на хората и местните традиции. В периода на Българското възраждане материалното и духовното богатство дава възможност за развитие на занаятите, търговията, просвещението. Калофер израства като важен търговски центъри се превръща в огнище на възрожденската култура. Нарастващият брой на учителите изиграва значителна роля – засилва се интересът към литературата, театъра и западноевропейската музика. В капиталния труд „Калофер в миналото” (1707–1877) историографът Никола Начов пише: „Оркестър съставяха калоферските свирачи Димитър Баларев (виолист и певец), братя Божкови с цигулки, Лазар Тюлев с физармоника и др. Репертоарът им включваше мелодии на съвременни сантиментални любовни песни, нови бунтовнишки, па и един мотив от „Травиата”. Със своя възрожденски дух градът привлича вниманието на преселници, основно от близките селища (Карлово, Сопот, Васил Левски, Сушица, Казанлък), както и от Пиринския край (Банско, Разлог, Долен, Крушево).В тази връзка имаме основание да считаме, че Калофер е селище, където проникват градско-възрожденската култура и селския бит. Тяхното взаимно преплитане оказва влияние върху празниците, обичаите и музикалното мислене. След Освобождението селските традиции постепенно изместват градските културни практики. Оформя се един интересен репертоар от песни и инструментални мелодии, изпълнявани с най-предпочитания от калоферци инструмент – гайдата.
Репертоарът
Никола Начов информира: „Като извадим преселниците и техните потомци, всички други калоферци са с хайдушки корен. Имаше много местни и външни народни песни (в Калофер се правеха много такива), интересни обичаи и обреди при раждане на дете, при годеж, сватба и пр.“ По отношение на местния музикален репертоар можем да очертаем няколко типа песни и мелодии, които се изпълняват по различни поводи: традиционни, според обредно-празничния календар – коледарски, на „парен петел”, за „ходене на бук”, по време на сватбената процесия, попътни игри, на празничните мегдански хорà и др.; съвременни маршове, химни, апотеозни песни за възхвала на хайдуството, авторски в градско-възрожденски стил. Преселничеството в Калофер силно е повлияло върху песенния репертоар и по отношение на метроритмиката, като преобладават песните в неравноделени размери. Такива са „Заигра хоро голямо” (5/8), пренесена от с. Васил Левски, песен за Пева Брайкова (7/8 А), „Бачо Никола” (7/8 Б), срещат се в 8/8, 9/8, както и в смесени размери. Най-добрите музиканти с импровизаторски способности развиват хороводните мотиви, свирнята им събира хороиграчите, създава настроение.
Гайдаржийството
Предполага се, че гайдарджийството навлиза в подбалканския град чрез преселници (такъв е Васил Гайдаджият от с. Митиризово) и се установява като местна традиция, особено с развитието на животновъдството. През първата половина на ХХ век майсторството на калоферските гайдари набира широка популярност, изпълненията им попадат във фокуса на грамофонната индустрия, радиото и музикалната фолклористика. От тогава датират и най-ранните звукови документи. Първите откриваме в личната колекция от грамофонни плочи на Лари Вайнър (САЩ) – записи на Слави Велев Дерменджиев (гайдар и певец), издадени от грамофонната фирма „Фаворит рекърдс” (1911). Бай Слави, както са го наричали, е първият гайдар, засвирил „на живо” в програмата на държавното Радио София през януари 1936 г. В средата на миналия век фолклористката Райна Кацарова записва „на терен” друг изявен гайдар – Фальо Васильов Цвятков. Славата на калоферските гайдари бързо нараства. Благодарение на изпълнителската си активност, звукозаписната дейност и медийните изяви те извеждат местния музикален диалект в надлокални пространства,достигат нови публики. И днес гайдата е скъп за калоферци инструмент. Потомствени музиканти усвояват гайдарския занаят в семейството, уменията се предават от баща на син, от дядо на внук.
Животът ни е музика: Марин и Пейо Христови
Сред най-възрастните музиканти в Калофер е 72-годишният Марин Христов. Пет поколения в неговото семейство са наследници на старата гайдарска традиция. Учи занаята от баща си, известен в миналото като Пейо Гайдаджията. „От детството съм закърмен с гайдата. Дядо ми Христо свиреше на гайда и кавал, баща ми беше най-добрият гайдар за времето. Тръгнахме заедно по сватби и до днес продължавам да свиря, обичам този инструмент. Синът ми Пейо се запали от малък, с голям мерак започна да свири. Внукът Марин също е музикант – свири на гайда и кларинет като нас. В дома ни винаги звучи музика, разказва Марин Христов. Първите мелодии, които разучавах бяха на калоферски песни. Всички ги знаят и изпълняват до ден днешен, продължава синът му Пейо. – Аз съм четвърто поколение музикант в рода ни. Първоначално с дядо ми и баща ми, после ходих на уроци в школата на Христо Шопов към читалището. Завърших музикалното училище в Котел при Диньо Маринов и Кольо Софенков. Така започна моят път като професионален музикант.“
Недялко Тонев: Във всяка калоферска къща има по една гайда
Музикалните фамилии в Калофер не са изключение. Следват ли традицията младите? Недялко Тонев свири заедно със синовете си Христо и Антон (11 и 13 г.): „Когато има желание всичко се постига, а те определено имат. Репетират основно в къщи, посещават и школата в читалището. Започнах да свиря още от трети клас. В моя род прадядо ми и дядо ми са били добри песнопойци, знаели са много калоферски песни. Тук във всяка къща има поне един гайдар. В последните години се забелязва голям интерес към гайдите, много от децата в града започнаха да се обучават в читалището. Калофер е уникален по свой начин град и традициите, които са останали от едно време, са характерни само за това селище“.
Въпреки модерните механизми на обучение и способите за усвояване на инструменталния стил и репертоар, гайдарджийството в Калофер остава една от най-старинните жизнени форми на местна изява, а градът – своеобразен център на гайдарската традиция в Подбалкана.
Разказите на поколения калоферски гайдари можете да чуете в звуковия файл.
По покана на фондация "Вирул" и българския перкусионист Георги Попов в София пристигна Роландо Пеласио, един от най-талантливите кубински перкусионисти на своето поколение. Кубинският музикант, свирил с легендарни групи като Buena Vista Social Club, Afro-Cuban Allstars и Conjunto Chapotin, ще бъде водещ на тридневен уъркшоп по афро-кубински перкусии в..
Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк". Целта е да има ден, който да събира общности, формации, музиканти, школи, артисти, музикални историци и джаз..
1 май Свири Оркестърът на Минесота с диригент Осмо Венска. 3.00 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Камерна симфония в до минор, оп.110 а. 3.24 часа – Жозеф Болон дьо Сен-Жорж (ок.1745-1799), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 3 № 1. Солистка: Карън Гомио (цигулка). 3.44 часа – Карлос Саймън (р. 1986), "Елегия: Плач от гроба". 3.50 часа – Густав..
В съботната вечер (27 април от 20 часа) ще бъдем във Виенската държавна опера , за да проследим спектакъла на "Вилхелм Тел" с дата 16 март 2024 година. Последното сценично творение на Росини съперничи по времетраене с божествените дължини на Вагнеровите шедьоври. Това е една от причините "Вилхелм Тел" сравнително рядко да се поставя по..
Две седмици български филми в Дома на киното, и то напълно безплатно, предлага третото издание на Националния фестивал на българското кино. До 13 май в..
Представителна изложба на Националната гимназия за приложни изкуства "Тревненска школа" показва избрани творби от пълния цикъл на специализирано..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg