Наименования за ръж, ечемик, царевица и др. в европейските езици

| обновено на 14.08.19 в 09:58
Снимка: pxhere

Не е случайно, че думата „жито“ съдържа същия корен като „живея“, „живот“. Имало е време, когато реколтата от зърнени култури буквално е била равносилна на живота, оцеляването на прадедите ни. Житни класове присъстват в гербовете на доста държави от умерения климатичен пояс, особено в периода на комунизма, който някъде все още продължава. В други географски ширини се появяват царевицата, оризът и т.н. И днес зърнените храни са значителна част от храната на човечеството, макар и в нови разновидности и сортове за масово отглеждане. Какво обаче може да узнаем от наименованията им в диалектите на българския език и другите европейски езици. Някои от местните имена на ръжта са останали още от езика на траките, други свидетелстват за вероятния път на пренасянето на растението от Мала Азия, за културните контакти между различни народи. По-нови за трапезата на европейците растения като царевицата и картофа са интересни с начините за образуване на имената им - по името на страната, от която са внесени, от съществуващо име на позната култура с добавка на някакво определение, със заети и трансформирани думи. Така за царевицата „мисир“ идва от название на Египет, „рапка“– от „арапска пшеница“, „влашки боб“ пък е една от диалектните думи за картоф. Разказва проф. Лучия Антонова.
• 25 години „За думите“ – от фонда на предаването - Наименования на месеците.
• „Забравени думи“ – с участието на слушателите.


ВИЖТЕ ОЩЕ

За природата, човека и други чудеса

Често е ставало дума, че човечеството не използва най-добре благата, които природата му дава. Затова и по света има милиарди хора, които гладуват, докато други милиарди преяждат, изхвърлят храна и робуват на манията за отслабване. Изгубили ли сме мярката във всичко? Можем ли още да изпитваме радост от срещите с природата? Има ли начин и човекът да е..

публикувано на 23.08.19 в 16:40

Маршрути за всички – Атанасовското езеро

Лятото още е тук, но само след седмици предстои голямата миграция на птиците. С Радостина Ценова от Българска фондация „Биоразнообразие“ говорим не само за птичия спектакъл над Атанасовското езеро, но и за това колко популярен маршрут е езерото, колко често хората идват тук и какви промени настъпват. И разбира се, какви птици могат да се видят. А ние ви..

публикувано на 23.08.19 в 08:25

Различната гравитация

Как би трябвало да се промени големината на класическия земен стадион, за да се изиграе футболен мач на Марс? С гравитацията шега не бива. Затова, за да отговори на този въпрос, астрофизикът от катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ д-р Владимир Божилов отговаря на други два, не по-малко любопитни въпроса: къде тежим..

публикувано на 22.08.19 в 17:05
Людмил Леонидов, Радка Казанджиева, Огняна Маждракова-Чавдарова и Румен Леонидов

Премълчаните събития и факти от живота и гибелта на Васил Лъвский

Акцентите в предаването са свързани с последните проучвания на българските историци, изследващи трагичната съдба на Васил Иванов Кунчев. Поканил съм доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова, чиято книга „Васил Левски сред своите в родината и отвъд Дунава“ току-що излезе. В нея авторката за първи път обяснява как 24-годишният дякон Игнатий се превръща във..

обновено на 22.08.19 в 11:10

За мъртвите или добро, или… сентенциите не са това, което са

Те в голямата си част са откъси от текстове на древни философи, поети и политици. Извадени от текста и от контекста, много често поемат в съвсем различна посока от идеята на автора.   Освен всичко, в коренно променения свят „вечните“ мъдрости говорят на съвременния човек това, което той е склонен да чуе. Не че няма вечни истини, що се отнася..

обновено на 21.08.19 в 11:09