„Царска годеница”, опера в четири действия от Николай Римски-Корсаков

Либрето: Игор Ф. Тюменев по едноименната пиеса на Лев Мей
Първо изпълнение: 22 октомври 1899 г., Москва
Първо изпълнение в България: 31 октомври 1923 г., София

Действащи лица:
Василий Степанович Собакин, новгородски търговец – бас
Марфа, негова дъщеря – сопран
Григорий Грязной, опричник – баритон
Малюта Скуратов, опричник – бас
Иван Сергеевич Ликов, болярин – тенор
Любаша, любовница на Грязной – мецосопран
Елисей Бомелий, царски лекар – тенор
Домна Ивановна Сабурова, жена на търговец – сопран
Дуняша, нейна дъщеря, приятелка на Марфа – мецосопран
Петровна, домакиня на Собакин – мецосопран
Царски огняр – бас
Прислужничка – мецосопран
Млад момък – тенор
Двама знатни конници, опричници, конници, боляри, болярки, певци и певици, танцьори и танцьорки, прислужнички, прислужници, войници, монаси, народ.

Действието се развива в свободното селище Александровско, недалеч от Москва, през есента на 1572 г. по време на царуването на Иван Грозни.

Първо действие
Царският опричник Григорий Грязной е влюбен в Марфа. Той е изпратил сватове да я иска за жена, но бащата на девойката – търговецът Собакин, е отказал, тъй като дъщеря му отдавна вече е сгодена за болярина Иван Ликов. Грязной тежко изживява отказа на предложението си. Той не може да си представи, че Марфа ще бъде жена на друг, и решава да се бори с всички средства за спечелването й. Сега той е поканил гости и иска с веселие да се разсее.
Постепенно поканените се събират. Тук са няколко негови колеги опричници, между които и Малюта Скуратов, боляринът Иван Ликов, неотдавна завърнал се от далечен път, лекарят Бомелий и др. Гусларите свирят весели песни, виното се лее, гостите изказват задоволството си от гостоприемството на Грязной. Иван Ликов разказва за чудните страни, които е видял при пътуванията си, и накрая вдига наздравица за цар Иван Грозни. Любаша – любовницата на Грязной, пее тъжна песен. Песните и танците продължават до разсъмване. Гостите си отиват. Грязной задържа лекаря Бомелий. Той го помоли да му даде някакво лекарство за любов, с което да завладее сърцето на жена. За такова лекарство опричникът е готов да заплати скъпо. След малко колебание Бомелий обещава да му даде необходимото лекарство.
Щом лекарят си отива, при Грязной се втурва Любаша. Тя е чула разговора му с Бомелий и обхваната от ревност, иска да узнае коя е жената, в която той е влюбен. Смутен, Грязной не отговаря, а излиза от къщи. Любаша се заклева да открие своята съперница и да й отмъсти.

Второ действие
Свечерява се. Черковната служба е свършила и народът се прибира по къщите. Хората са развълнувани, тъй като се говори, че тук в, Александровско, са дошли царските съгледвачи на девойки. Минава отряд опричници и се отправя към къщата на местния княз. От манастирската църква излизат Марфа и Дуняша заедно с Петровна. Марфа разказва за годеника си Иван Ликов и за любовта си към него. В това време край тях минават двама конници, облечени в богати дрехи. Марфа смутено отвръща очи пред властния поглед на единия от тях. Това е самият цар Иван Грозни. Девойката не може да предположи, че е царят, но очите на странния конник всяват у нея страх и смущение. Приятелките прекъсват разговора си и се прибират.
На опустялата улица се появява Любаша. Тя е открила, че девойката, в която е влюбен нейният Григорий, е Марфа. Изоставената любовница се доближава до прозореца и крадешком поглежда вътре. Любаша вижда своята въображаема съперница и остава поразена от нейната красота. Обзета от злоба, тя решава да отрови Марфа. Любаша изтичва до отсрещната къща, където живее лекарят Бомелий, и яростно започва да чука на вратата. Когато Бомелий излиза, Любаша му поисква отрова. Подлият лекар веднага разбира каква е работата и обещава да даде отровата, но срещу любовта й. Любаша го отблъсква с възмущение. Тогава Бомелий й казва, че той ще разправи на Грязной за нейното желание. Любаша е обхваната от още по-голямо отвращение от низката постъпка на лекаря. В този момент от къщата на Собакин се дочува веселият и безгрижен смях на Марфа. Това довежда младата жена до истинско отчаяние и тя извиква на лекаря: „Дай лекарството, купувам го!”

Трето действие
В дома на Собакин цари тревога. При подбора на девойките царските съгледвачи са взели и Марфа. Това е попречило на сватбата между Марфа и Ликов. Тук при Собакин сега са дошли Ликов и Грязной. И тримата с вълнение очакват връщането на Марфа. Домна Сабурова, майката на Дуняша, се надява, че нейната дъщеря ще бъде избраницата на царя, тъй като той видимо я е бил харесал при огледа. Най-после Марфа се връща. Всички успокоени изслушват разказа на девойката и поздравяват годениците. В това време Грязной незабелязано сипва от праха на Бомелий в чашата на Марфа. Ликов е на върха на щастието: значи годеницата му не я заплашва никаква опасност и няма пречки за сватбата им. Внезапно веселото настроение е прекъснато от идването на Малюта Скуратов. Той донася страшна вест: цар Иван е избрал за своя годеница Марфа.

Четвърто действие
Марфа вече е доведена в царския дворец. Тя е заболяла от неизвестна болест и от ден на ден линее. Баща й със загриженост мисли за лошата й съдба. Неочаквано тук в двореца идва Григорий Грязной. Той казва, че носи съобщение от царя за Марфа и помолва да я повикат.
Когато идва изтощената от болестта девойка, Грязной й съобщава ужасното известие: след дълъг разпит с изтезания Ликов бил признал, че отровил годеницата си, за да не я отстъпи на царя; по заповед на Иван Грозни лично Грязной изпълнил смъртната присъда над Ликов. Отначало Марфа не може да проумее тази новина, но след това страшното известие така я разтърсва, че девойката внезапно обезумява. На Марфа започва да й се струва, че Грязной е нейният годеник Иван Ликов и тя започва да му разказва за себе си. Грязной не може да понесе страданието на своята любима. Обхванат от разкаяние, престъпникът казва, че сам е отровил Марфа, а е наклеветил Ликов. В този момент се втурва Любаша и със злорадство му извиква, че тя е заменила неговата любовна билка с отрова. В пристъп на безумна ярост Грязной убива Любаша. Опричници залавят убиеца и го повеждат навън.
Безумната Марфа все още мисли Грязной за годеника си и извиква след него: „Ела отново утре, Ваня!”...