Да галиш в Япония питомни елени

Още в „Покана за пътуване“: Ливан все още е Швейцария на Близкия Изток, а президентът на Казахстан нарисувал столицата на салфетка

22
Златимир Йочев гали питомни елени в Япония
Снимка: личен архив

Ако трябва да избирате дали да отидете до Япония или да пътувате в миналото, какво ще предпочетете. И двете? Значи сме на един акъл!
Знаете ли каква драма преживява детето на българка и японец? Много му се работи, но го мързи да стане. Златимир Йочев е чист българин, но хич не го мързи – за две седмици в Япония е изминал близо 4000 километра, опитал е около 50 вида бира, снимал се е с гейша (защото повече от това един редови нашенец не може да си позволи) и е галил сърни  и елени в центъра на многохиляден град.
Златимир Йочев е водещ на сутрешния блок в България он еър, но толкова цветно и релефно разказва, че все едно ще ни слушате по телевизора.
Япония произвежда два пъти повече българско кисело мляко от България. 29-те завода на компанията, които държи лиценза  бълват по 700 тона „наш йогурт” на ден, което е два пъти повече от цялото дневно производство на България. Е, как да не попитам?! Златимир Йочев е опитал местното мляко, но му се е сторило прекалено сладко.

Ливанското крайбрежие край Рауш. Снимка: Анелия ТалибЧували сме, че Ливан бил Швейцария на Близкия Изток. Местните показват патриотизъм като се кълнат, че красивата им страна е напълно безопасна и в столицата Бейрут се стреля само в определени дни от седмицата и то в отделни квартали. Щом кажете на близките си, че мечтаете да посетите Ливан, лицата им мигом добиват угрижен, дори панически вид.
Наистина ли е толкова страшно и защо си струва да се посети държавата на чиито герб има кедър, а президентът по конституция трябва да е християнин, запитахме Анелия Талиб.
 При разговора с нея си припомних, че кедърът е символ на Ливан, а ние го свързваме главно със скъпите му за българите, но много вкусни ядки.
Възможно ли е идеята за една столица да бъде нарисувана върху салфетка  и насред степите да озовеш в Париж, Виена и Барселона? О, да! Видях го с очите си в Казахстан. Там където опитах прабългарския кумис.

„Водно-зеленият булевард” в Астана е пешеходна зона. Снимка: Магдалена ГиговаИзвадих късмета да попадна в казахстанската столица по време на празниците за 20-ата й годишнина. Онази салфетка, върху която президентът Нурсултан Назърбаев е нахвърлил плана на бъдещия град днес се пази в музея, а цяла плеяда световни архитекти са вложили таланта си в превръщането на малкия районен център Целиноград в Астана, което на казахски означава просто столица.  Затова когато чуете „стария град” не си мислете, че ще видите сгради от времето когато тук е  била крепостта Ак Мола, разположена на Пътя на коприната. Класическите блокове –хрушчовки днес са облагородени със стенописи и кахлени декорации, а населението от един милион души се шири на 700 км. 2. Всъщност, безкрайната степ наоколо била един от аргументите столицата да се премести от Алмати – за да има накъде да се разраства.
Друг довод е разположението на Астана – точно в центъра на Казахстан, чиято територия е половината от площта на целия Европейски съюз.  Средната възраст на жителите е 23 години. За младите семейства правителството строи евтини жилища като за старт в живота. Обемът на инвестициите в столицата е нараснал 30 пъти, а брутният регионален продукт - 90. Но когато преди да тръгна към Астана ми казаха, че градът прилича на Дубай, ама с повече зеленина, хич не им хванах вяра.

Сградата на държавната газова компания в Астана. Снимка: Магдалена ГиговаБлагодарение на природните богатства на Казахстан – нефт, газ и уран, Астана се е превърнала в еталон за модерна архитектура. Подобният на юрта мол „Хан Шатир” е построен от прочутия архитект Норман Фостър.  Търговският център разполога с динозавърски парк и плаж с пясък и вълни, на които може да се кара сърф.
Никой не минава през Астана без да се отбие във високата 150 метра кула Байтерек,  в превод от казахски - топола. Сградата е дело на Норман Фостер, също като и пирамидата на Двореца на мира и съгласието. В дизайна й е залегнала легендата за магичната птица на щастието Самрук, която поставя яйце в клоните на познатото от фолклора Дърво на живота. Кулата символизира традициите, втъкани в основата на казахстанската държава, както и стремежът към технологичен прогрес.
Златното кълбо на върха й тежи 300 тона. Отгоре можете да разгледате Астана докъдето ви поглед стига, а вътре да видите символите на 17 религии. Не бива да пропускате и задължителния ритуал – да поставите длан в отливка от ръката на президента Назърбаев и да си намислите нещо. Местните се кълнат, че всяко желание се сбъдва.

Величественият оркестър от над 1000 души, изпълняващ симфоничната ода „Искрящата Астана”. Снимка: Магдалена ГиговаНай-големият ми журналистически късмет, обаче бе възможността да присъствам на световната премиера на тържествената ода „Искрящата Астана”.  Дори и без музиката, сградата на Държавния театър за опера и балет е архитектурна кантата.  Построена е за три години от специалисти от 33 страни -  албански зидари, френски интериорни дизайнери, италиански майстори по акустиката и германски инженери за сценичните машинарии. Резултатът  е един от най-уникалните театри в света и най-мащабният в Централна Азия. Отвън постройката силно напомня Болшой театър, а залата  - творчески прочит на Ла Скала. Само сцената е на площ 1500 квадратни метра, а целият театър с 60 гримьорни е над 3000. Фоайето е постлано с италиански мрамор,  тежкият 150 тона кристален полилей е от Бохемия. Всичко това е съчетано с типични казахски мотиви и 3Д стенописи. Тук са гастролирали световни светила като Пласидо Доминго и Хосе Карерас, Анна Нетребко и Зубин Мета, Елена Образцова и Валерий Гергиев.

Грандиозният финал на симфоничната ода „Искрящата Астана”


ВИЖТЕ ОЩЕ

Една история с щастлив край или за белошипите ветрушки

Знаете ли какво представляват белошипите ветрушки? Ветрушките са малки соколи, с размерите на домашен гълъб, които само преди петдесет-шейсет години са могли да се видят навсякъде у нас. След това положението рязко се променя и белошипите ветрушки много бързо се превръщат в изчезнал вид. Един проект обаче се опитва да промени това. И може да се каже, че..

публикувано на 18.04.19 в 12:11

Програма „Христо Ботев” на БНР обявява X поетичен конкурс „Зрящи сърца” за хора с увредено зрение (видео)

Регламент на конкурса Желаещите да участват трябва: • да изпратят до 3 свои стихотворения на свободна тема • срокът за изпращане на стихотворенията е 10 май 2019 година • необходимо е участниците да посочат  трите си имена, възраст, точен адрес и телефон за обратна връзка, както и e-mail • стихотворенията да бъдат изпращани на адрес: Българско..

обновено на 18.04.19 в 11:02

Добрият човек Константин Стоилов

Има фигури в българската история, които сякаш незаслужено попадат в сянката на доста по-атрактивни, по-шумни и поради това по-забележителни политически и други деятели: на Тончо Жечев му беше необходима цяла книга – „Българският Великден или Страстите български“, за да възстанови в историографията името на Тодор Икономов, затъмнено от могъщи революционни..

публикувано на 17.04.19 в 17:10
Исторически музей, гр. Самоков

Добре дошли в Самоков

Понякога градовете наистина разказват истории. Сега ще върнем назад във времето и ще погледнем старата карта на Самоков, ще видим на какъв принцип работят видните, къде са били разположени самоковите. Защото пътешествениците преди няколко века така описват Самоков – казват, че първо чуваш силните ударите на самоковите, разположени в краищата на..

публикувано на 17.04.19 в 12:35
Страхил Пеев

За Израел и птиците

Когато говорим за птици, ние   всъщност говорим за онова, което обикновено премълчаваме – че птиците около нас са добър индикатор, който може да ни подскаже колко чист е светът, в който живеем. А биологът и пътешественик Страхил Пеев ще ни начертае един по-особен маршрут. Няма да говорим за поклонническо пътуване, а за птичите маршрути в..

публикувано на 17.04.19 в 10:17