Да галиш в Япония питомни елени

Още в „Покана за пътуване“: Ливан все още е Швейцария на Близкия Изток, а президентът на Казахстан нарисувал столицата на салфетка

22
Златимир Йочев гали питомни елени в Япония
Снимка: личен архив

Ако трябва да избирате дали да отидете до Япония или да пътувате в миналото, какво ще предпочетете. И двете? Значи сме на един акъл!
Знаете ли каква драма преживява детето на българка и японец? Много му се работи, но го мързи да стане. Златимир Йочев е чист българин, но хич не го мързи – за две седмици в Япония е изминал близо 4000 километра, опитал е около 50 вида бира, снимал се е с гейша (защото повече от това един редови нашенец не може да си позволи) и е галил сърни  и елени в центъра на многохиляден град.
Златимир Йочев е водещ на сутрешния блок в България он еър, но толкова цветно и релефно разказва, че все едно ще ни слушате по телевизора.
Япония произвежда два пъти повече българско кисело мляко от България. 29-те завода на компанията, които държи лиценза  бълват по 700 тона „наш йогурт” на ден, което е два пъти повече от цялото дневно производство на България. Е, как да не попитам?! Златимир Йочев е опитал местното мляко, но му се е сторило прекалено сладко.

Ливанското крайбрежие край Рауш. Снимка: Анелия ТалибЧували сме, че Ливан бил Швейцария на Близкия Изток. Местните показват патриотизъм като се кълнат, че красивата им страна е напълно безопасна и в столицата Бейрут се стреля само в определени дни от седмицата и то в отделни квартали. Щом кажете на близките си, че мечтаете да посетите Ливан, лицата им мигом добиват угрижен, дори панически вид.
Наистина ли е толкова страшно и защо си струва да се посети държавата на чиито герб има кедър, а президентът по конституция трябва да е християнин, запитахме Анелия Талиб.
 При разговора с нея си припомних, че кедърът е символ на Ливан, а ние го свързваме главно със скъпите му за българите, но много вкусни ядки.
Възможно ли е идеята за една столица да бъде нарисувана върху салфетка  и насред степите да озовеш в Париж, Виена и Барселона? О, да! Видях го с очите си в Казахстан. Там където опитах прабългарския кумис.

„Водно-зеленият булевард” в Астана е пешеходна зона. Снимка: Магдалена ГиговаИзвадих късмета да попадна в казахстанската столица по време на празниците за 20-ата й годишнина. Онази салфетка, върху която президентът Нурсултан Назърбаев е нахвърлил плана на бъдещия град днес се пази в музея, а цяла плеяда световни архитекти са вложили таланта си в превръщането на малкия районен център Целиноград в Астана, което на казахски означава просто столица.  Затова когато чуете „стария град” не си мислете, че ще видите сгради от времето когато тук е  била крепостта Ак Мола, разположена на Пътя на коприната. Класическите блокове –хрушчовки днес са облагородени със стенописи и кахлени декорации, а населението от един милион души се шири на 700 км. 2. Всъщност, безкрайната степ наоколо била един от аргументите столицата да се премести от Алмати – за да има накъде да се разраства.
Друг довод е разположението на Астана – точно в центъра на Казахстан, чиято територия е половината от площта на целия Европейски съюз.  Средната възраст на жителите е 23 години. За младите семейства правителството строи евтини жилища като за старт в живота. Обемът на инвестициите в столицата е нараснал 30 пъти, а брутният регионален продукт - 90. Но когато преди да тръгна към Астана ми казаха, че градът прилича на Дубай, ама с повече зеленина, хич не им хванах вяра.

Сградата на държавната газова компания в Астана. Снимка: Магдалена ГиговаБлагодарение на природните богатства на Казахстан – нефт, газ и уран, Астана се е превърнала в еталон за модерна архитектура. Подобният на юрта мол „Хан Шатир” е построен от прочутия архитект Норман Фостър.  Търговският център разполога с динозавърски парк и плаж с пясък и вълни, на които може да се кара сърф.
Никой не минава през Астана без да се отбие във високата 150 метра кула Байтерек,  в превод от казахски - топола. Сградата е дело на Норман Фостер, също като и пирамидата на Двореца на мира и съгласието. В дизайна й е залегнала легендата за магичната птица на щастието Самрук, която поставя яйце в клоните на познатото от фолклора Дърво на живота. Кулата символизира традициите, втъкани в основата на казахстанската държава, както и стремежът към технологичен прогрес.
Златното кълбо на върха й тежи 300 тона. Отгоре можете да разгледате Астана докъдето ви поглед стига, а вътре да видите символите на 17 религии. Не бива да пропускате и задължителния ритуал – да поставите длан в отливка от ръката на президента Назърбаев и да си намислите нещо. Местните се кълнат, че всяко желание се сбъдва.

Величественият оркестър от над 1000 души, изпълняващ симфоничната ода „Искрящата Астана”. Снимка: Магдалена ГиговаНай-големият ми журналистически късмет, обаче бе възможността да присъствам на световната премиера на тържествената ода „Искрящата Астана”.  Дори и без музиката, сградата на Държавния театър за опера и балет е архитектурна кантата.  Построена е за три години от специалисти от 33 страни -  албански зидари, френски интериорни дизайнери, италиански майстори по акустиката и германски инженери за сценичните машинарии. Резултатът  е един от най-уникалните театри в света и най-мащабният в Централна Азия. Отвън постройката силно напомня Болшой театър, а залата  - творчески прочит на Ла Скала. Само сцената е на площ 1500 квадратни метра, а целият театър с 60 гримьорни е над 3000. Фоайето е постлано с италиански мрамор,  тежкият 150 тона кристален полилей е от Бохемия. Всичко това е съчетано с типични казахски мотиви и 3Д стенописи. Тук са гастролирали световни светила като Пласидо Доминго и Хосе Карерас, Анна Нетребко и Зубин Мета, Елена Образцова и Валерий Гергиев.

Грандиозният финал на симфоничната ода „Искрящата Астана”


ВИЖТЕ ОЩЕ

За страха, доверието в институциите и отговорността на журналистите

Всички знаем как ехото отеква, когато гръм удари близо до нас, а понякога и в нас. Дълго време обществото, а и ние се съвземаме от последствията. Защото този гръм разрушава както старите и вредни предразсъдъци, така и крехкото понякога равновесие и доверие. На такива примери станахме свидетели и миналата седмица. Родители от ромските квартали..

публикувано на 15.10.19 в 14:53
Д-р Мая Желева, началник на Центъра за рехабилитация на Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология.

Животът – с продължение и хубав край

Октомври е месец за борба с рака на млечната жлеза, най-често диагностицирания злокачествен тумор сред жените в нашата страна. Такава диагноза се поставя поне на около 4000 жени. Но благодарение на съвременните методи – диагностика, лечение в онкологията, все повече нараства броят на хората, преживели болестта. Животът с рак поставя нови проблеми, които..

публикувано на 15.10.19 в 08:55
Едноетажна Америка по крайбрежието на Кейп Код

Снежана Тодорова, председател на СБЖ: В Сочи отглеждат киви и банани

Какъв е смисълът да купуваш кола, с която да пътуваш по асфалта. Там, където е асфалтът, няма нищо интересно, а там където е интересно, няма асфалт. „Покана за пътуване“ започва с тази мисъл на писателите фантасти Аркадий и Борис Стругацки, за да стане ясно от самото начало къде ще ни отведе пътят. Повечето от нас свързват Сочи със зимната..

публикувано на 13.10.19 в 08:45

За Деветашкото плато и забравеното културно наследство

Знаете ли коя е Иванка Богданова от село Кърпчево? Отговорът на този въпрос ни дават изложбата „Археология на забравата“ и шепа ентусиасти – студенти по архитектура от България, Тайван, Естония и Великобритания, които по време на лятната си практика изследват не само старите технологии за строеж на къщи в село Кърпчево, в района на Деветашкото плато, но..

публикувано на 12.10.19 в 08:55

Лов по време на чума

Първата пушка пукна едва преди седмица, така че е рано да броим успехите. По-скоро е време да проверим каква работа е свършена, какви са надеждите за новия сезон за лов на едър дивеч и как се е отразила на дружините опасността от настъпващата в цяла Европа африканска чума по прасетата. Ще направим това с помощта на инженер Васил Василев – председател на..

публикувано на 11.10.19 в 16:40