За Вера Мутафчиева – човека, учения, писателя

12
Вера Мутафчиева
Снимка: veramutafchieva.net

Вера Мутафчиева е сред интелектуалните български фигури от втората половина на ХХ век и началото на ХХІ век, които блестят с най-ярка, мъдра и мощна светлина. На 28 март 2019 г. се навършват 90 г. от рождението ѝ и предаването „Премълчаната история“ посвещава броя си на нейната памет.

Вера Мутафчиева е един от най-значимите учени и писатели на ХХ век, чиито книги се превърнаха в настолни за мнозина от поколението на днешните 50-60-годишни. Всички помнят „Летопис на смутното време“, „Случаят Джем“, „Белот на две ръце“, „Книга за Софроний“, „Предречено от Пагане“, „Аз, Анна Комнина“ (това не е пълният списък на нейните художествени произведения), прекрасните ѝ книги за периода на Османската империя „Румелийски делници и празници и „Кърджалийско време“, отделно специализираните научни публикации.

Носител на множество държавни ордени и награди, тя достойно продължава делото на баща си Петър Мутафчиев – един от най-оригиналните и евристични български историци. Особено трябва да се отделят трите тома „Бивалици“ и свързаният с тях последен „не/Бивалици“, които разказват за творческия ѝ, научен и житейски път. По нейни произведения е създадена първата българска историческа суперпродукция „Величието на хана“. Изобщо интелектуалец от европейски мащаб, с когото можем и трябва да се гордеем. Има специален сайт, посветен на Вера Мутафчиева.

Генка Маркова, Митко Новков и Антоанета Бачурова. Снимка: Емил НиколовЗа Вера Мутафчиева говорят Генка Маркова, Антоанета Бачурова, литературният критик Марин Бодаков, Веселина Василева и Божана Апостолова – издател на последните ѝ мемоарни книги, която пише спомени за нея. Ще чуем и автентичния ѝ глас.



Снимките във фотогалерията са от сайта, посветен на Вера Мутафчиева – veramutafchieva.net.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Има ли нещо общо?

Навярно всеки е чувал фразата, която приписват на Бисмарк – че преди избори и след лов се лъжело най-много. Малцина обаче са се замисляли за приликите между лова и журналистиката. Дали идеята за фалшивите новини не се е родила на маса след някоя гонка? Дали преследването на новина не е като да гониш заек? Дали конкуренцията ражда добри резултати..

обновено на 13.09.19 в 16:57

Световни имена в науката пристигат в България по повод EUCYS 2019

31-вото издание на Европейския конкурс за млади учени EUCYS 2019, ще се проведе от 13-ти до 18-ти септември в София. Нашата страна е домакин за първи път на престижното състезание. EUCYS дава възможност на младежи от цял свят между 14 и 20 години да представят своите разработки в научната сфера пред известни учени, както и да се запознаят..

публикувано на 13.09.19 в 10:33
Стоунхендж

Между небето и камъка

Мегалитните комплекси като част от култовите представи на древните хора, свързани със свещените измерения на Отвъдното и Космоса, срещани в различни региони на нашата планета поразяват не само специалистите, но и всеки любознателен човек. Както и фактът, че тези сакрални скални паметници продължават да се правят хилядолетия, без да се променят съществено..

публикувано на 12.09.19 в 17:05

Петя Кокудева и срещите по пътя

„По тъмно една мартенска вечер пристигаме у Маджид и Хафида – пустинни бербери. Берберите са коренното население на северна Африка. Наричат себе си Amazigh, което на техния език значи „свободни, горди хора“. Днес в Мароко живеят около 2 милиона от тях. Езикът им няма нищо общо с арабския (по-скоро ми прилича на опростени йероглифи – кръгчета, триъгълници..

публикувано на 12.09.19 в 11:40
Село Мраченик

Флясаш ли мещренски? или мраченишкият мещренски таен език

Мраченик е село в Карловско, а „мештръ“ е майстор строител на същия този таен мещренски език. Той е само един от говорите на зидарските дружини от различни краища на България, които обикаляли градове и села по несигурните пътища на Османската империя, без да знаят къде ще замръкнат, на какви „инвеститори“ ще попаднат и пред чии уши ще се пазарят. Това..

обновено на 12.09.19 в 10:10