Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Археолози срещу иманяри или за нашето разбиране кое е правилно и кое погрешно

БНР Новини
Античният град Хераклея Синтика
Снимка: БГНЕС

Знаете ли защо археолозите и иманярите са противници? И да, това не е детски въпрос, въпреки че така звучи. С колегата журналист Ирина Вагалинска, от научното списание Archaeologia Bulgarica, говорим за разкопки, за детски игри и за това как се създава връзка между археологията и съвременните деца.
Защото е факт, че не можем да държим децата встрани от проблемите – най-малкото, за да не отраснат с изкривената представа, че всеки, който тръгне да открива древно злато и артефакти, например, е герой.
А понякога правилното наместване на понятията може да стане и под формата на игра, която противопоставя археолози срещу иманяри.

Ирина Вагалинска в студиото на предаването.
С Ирина Вагалинска от научното списание Archaeologia Bulgarica, което се издава без прекъсване от 1997 година, говорим не само за вредата от иманярството, но и за културните маршрути. Но също и за нуждата от това по-добре да знаем къде е разграничителната линия между археология и златотърсачество.
Въобще, едно пътуване между опитите да се нареди пъзела на миналото и проблемите на днешния ден.


Как повече деца да се заразят с хубавата треска археология? И как да поискат да станат учени, а не иманяри или нещотърсачи? Но също и за това как се популяризира днес археологията, кои са правилните подходи и защо понякога на учените археолози им се налага да влязат в ролите на учители.
Но първо започваме с информация за работата на терен на доц. Людмил Вагалински и д-р Сирма Александрова в Хераклея Синтика – античния град в днешна Югозападна България, руините на който са разположени в землището на село Рупите, община Петрич.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Чрез кохлеарни импланти може да се възстанови слухът

Освен с високотехнологичното си производство "Сентилион" се гордее с ежедневната си кауза – да помага на стотици българи да бъдат част от красивия свят на звуците. Компанията е официален представител за България на световния лидер във високотехнологичните имплантируеми решения при слухова загуба MED-EL Австрия. Благодарение на сътрудничеството между..

публикувано на 26.04.24 в 14:10

Фестивал "Духът на миналото – съхрани и предай на поколенията" организират в с. Ловчанци

"Духът на миналото – съхрани и предай на поколенията" – това е надсловът на фестивала, организиран от читалище "Светлина 1940" в с. Ловчанци, община Добрич на 28-и април.  В него са включени четири задачи за всички участници – певческа, танцова, кулинарна и игри от миналото, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Стоян Варналиев –..

публикувано на 26.04.24 в 11:15
Паметник на партиарх Евтимий

Патриарси и екзарси

Как се е управлявала нашата църква през вековете и каква е връзката между управление на църквата и държавното строителство – говорим за главите на българското православие с отец Калистрат от атонския манастир "Св. Георги Зограф", с богослова Иван Йовчев, с историка доц. Христо Темелски и със социолога доцент Албена Танева. Какво е "етнофилетизъм" и..

публикувано на 25.04.24 в 12:20
Проф. Румен Кастелов

Застраховка "транспортен травматизъм"

В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века – тротинетки, електрически велосипеди, АТВ, алеи и пешеходни пътеки. Къде е безопасно и откъде пристигат най-често пациентите? – попитахме опитния травматолог и ортопед. Ръководителят на Клиниката по..

публикувано на 25.04.24 в 08:23
Арменско цивилно население ескортирано от османски войници към затвора в Мезире, април 1915

109 години от арменския геноцид

Днес светът отбелязва 109-ата годишнина от геноцида над арменците в Османската империя. На 24 април 1915 година в Цариград са арестувани, а малко след това и избити над 200 арменски интелектуалци. С това се слага началото на избиването и прогонването на 1 500 000 арменци. България е една от първите страни, които отварят границите си за бежанците. Сто..

публикувано на 24.04.24 в 07:55