Има много истории за шапки и за майстори шапкари, които и до днес не ни оставят равнодушни, нито към шапките, нито към техните създатели. „Тежка си ти, шапко на Мономах!... “, възкликва Борис Годунов в едноименната трагедия, сътворена от Александър Пушкин. По-късно този, който отнема трона и шапката от царя – Лъжедимитрий I – губи и главата си и царството. Легендите ни пренасят някъде в първата половина на 11 в., когато византийският император Константин IX Мономах изпраща царска шапка – царски венец – на своя внук, руският княз Владимир. И с това утвърждава правото му на владетел над цяла Русия… Много изследователи оспорват истината на този сюжет, но деветима руски царе – от Иван Грозни до Петър I – са коронясвани с шапката на Мономах..
Преди няколко години в Националния исторически музей беше представена реплика на короната на българските царе от 1204 до 1395 г.
Дори и беглото проследяване на историята на „царските шапки“, насочва вниманието ни към идеята, че историята на днешните шапки преминава през желанието на хората не само да опазват главите си от различни климатични и други състояния и събития, но и поне малко да се равняват на първите в държавата… Поне по шапките…
Много от известните личности по света са станали популярни и благодарение на своите екстравагантни шапки.
По време на подготовката на филма „Алиса в страната на чудесата“ Джони Деп също открива, че през един от активните периоди в по-новото време на производство на шапки майсторите, създатели предимно на кожени шапки през 19 в., обработвали материалите с живак. Въздействието на отровните живачни изпарения се отразявали на здравето и поведението не само на майсторите, но и на клиентите. Най-вече непрекъснато променяли настроението си и своето поведение. Може би от това време е и изразът „Луд като шапкар“. Тези истории помагат много на актьора да изгради своя колоритен Луд шапкар във филма. Някои изследователи твърдят, че за да създаде един правдив образ на Лудия шапкар в книгата си „Алиса в Страната на чудесата“, Луис Карол е поел достатъчно количество живак, за да изпита това състояние на класическия майстор шапкар.
В това предаване разговаряме с Ирина Сардарева за нейния музей-лаборатория – „Къща на шапките“ – и за други истории с шапки.
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg