Има личности, които струват колкото неимоверно много други събрани заедно. В техния ум и дух има вложено познание и разбиране, което може да задвижи и тласне доста напред тази област, територия, място, където им е отредено да бъдат. Ако областта е музикалното изкуство от най-висок ранг, а територията една страна, исторически изостанала в традициите на това изкуство, раждането в България на музикант, композитор, диригент, педагог от мащаба на Васил Казанджиев си е един Божи дар.
От друга страна човек, с творческа дарба, дала толкова силни, великолепни, категорични знаци е спечелил завинаги своето място в определящата националната ни култура част. Не можем да си представим музиката ни без „Картини от България“ и „Живите икони“, но и без „Симфония на тембрите“ (Симфония № 2), Симфония № 3, „Празнична музика“. Самочувствието, че не сме били извън модерното тоново изкуство от втората половина на 20 век дължим и на не малко композиции на Васил Казанджиев, на „Комлекси сонори“, „Илюминации“, Концерта за цигулка и оркестър, на сонатите за отделни инструменти и камерни ансамбли. Ако днес новите заглавия в некомерсиалната ни музика са доста по-малко, появата на последните четири симфонии на Васил Казанджиев - „Нирвана“ (№ 4 ), „Вечна светлина“, посветена на Добрин Петков (№ 5), „Каскади“ (№ 6) и последната засега 7-ма Симфония, на поредицата от пет струнни квартета в последните 10-тина години (последният – 8-ми бе изпълнен за първи път през тази година) създават една истинска радост за ценителите и са разбира се необходим стимул за новите поколения музиканти. Васил Казанджиев показва не само завидно творческо дълголетие, но и редкия дар да бъде истински съвременен с остротата и дълбочината на усещанията си за днешната чувствителност и присъствие.
С дългия си съзидателен диригентски стаж той остава с най-високото публично признание в категорията на културните строители. Не само високият стандарт на незабравимите концерти на Софийски камерен оркестър („Софийски солисти“) у нас и техните международни успехи, но и десетките концерти с всички големи симфонични оркестри у нас. Годините му със Симфоничния оркестър на БНР са една епоха в историята на състава и на музикалния ни звукозапис. За проф. Васил Казанджиев като преподавател по дирижиране е достатъчно да се изредят известните имена на днешните български диригенти, които работят успешно у нас и в чужбина, повечето минали през ценните професионални уроци на маестро Казанджиев.
Дългото живеене и творческа активност на проф. Васил Казанджиев се дължи и на неговия характер, който съчетава и постоянство в ценностите, които е избрал и служенето на таланта, който му е даден да общува чрез музиката с всички големи музиканти от всички епохи и да изразява най-тънките и многообразни собствени преживявания с великолепно музикално въображение и пълнота в творчеството си.
Юбилейният повод дава възможност на мнозина да си кажат, имах щастието много пъти да бъда свидетел на изкуството, което поднася една от най-силните творчески натури, които са се раждали в България. Бъдете здрав, маестро Казанджиев и обърнат към творческата сила на духа, която няма възраст!
вторник, 10 септември от 19.20 часа
"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
"През тази година стартираме третото издание на "Международния музикален фестивал за класическа музика и изкуства". Подчертавам изкуства и правя това уточнение, защото в предишните издания, фестивалът беше само с класическа музика. Сега разширяваме диапазона ,включвайки различни изкуства, като в бъдеще тенденцията е форумът да обединява всички..
Фънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”. В концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи. Повече от..
По повод 40 години преподавателска дейност и още повече концертна, пианистката и клавирен педагог Антонина Бонева организира концерт. На сцената заедно с нея ще музицират настоящите и ученици Марина Мравова, Йоанна-Лора Василева, Мартин Цветков и Димитър Михайлов, които са лауреати на десетки награди от международни конкурси. "Реших да отбележа..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века –..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg