Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По-малко вредното не е безвредно

Безвредни ли са бездимните цигари и къде са страничните ефекти от легитимирането им

БНР Новини
Снимка: pexels

Е-цигарите и бездимните устройства съдържат по-малко вредни вещества от конвенционалните цигари, дали обаче това ги прави безвредни и дали не крие други щети?

Разговорът на Ива Дойчинова с психоложката Марина Кунчева, националният пулмолог проф. Костов, Ричард Алибегов от Българската асоциация на заведенията и Християн Митев – юрист и депутат, очертава различните аспекти на проблема – здравни, психологически, социални, а и икономически. 

По отношение на вредата от различните тютюневи продукти официалната позиция на Европейското респираторно общество е, че всички тютюневи продукти са вредни. Другото са детайли – като например това, че е-цигарите и бездимните устройства са различни. Те наистина вредят по-малко, но това не значи, че не носят рискове. По-скоро става въпрос за компромис със зависимостта.

Съдържателите на заведения, които пострадаха от пълната забрана на пушенето на закрито преди години, са доволни от бездимните устройства – те не пречат на непушачите и изглеждат като напълно легитимен вариант, от който всички са доволни.

"Именно тук е проблемът – новите устройства са приемливи, не миришат лошо, напротив – изглеждат добре – което подава сигнал към младите, че употребата им е нещо нормално, дори модерно и шик" – изтъква пулмологът проф. Костов. 

В тази светлина пушенето на публично място създава определен поведенчески модел и от тази гледна точка разрешението на бездимните цигари може да има по-голям токсичен ефект, именно заради маркетирането им като нещо безвредно, приятно и приемливо" – допълва професорът. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Млад благотворител" – конкурс, насърчава ученическото добротворчество

Станислава Рашева от Фондация "Благотворител", която е организатор на конкурса "Млад благотворител", споделя за важността на този инициатива. Вече от седем години конкурсът вдъхновява и обучава учениците от осми до дванадесети клас да бъдат активни и съпричастни към обществото още от млада възраст. Тя посочва, че идеята за конкурса възниква през..

обновено на 26.04.24 в 11:13
Божана Славкова

Божана Славкова, победителката в Mili Dueli: Провокират ме дребни неща

Божана Славкова, победител в най-големия световен поетичен конкурс Mili Dueli, се превърна в първия български автор, спечелил голямата награда с безапелационните 968 точки . Това отличие тя получи за нейния поетичен филм "Дървото с некролозите", създаден съвместно с Денис Стоянов и Денислав Маринов. Божана Славкова се занимава с поезия, кино,..

обновено на 26.04.24 в 10:17

Стефан Георгиев: Политиката е цялостен процес на общуване

Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..

обновено на 25.04.24 в 11:54
Щети от ракета, изстреляна от ивицата Газа в Тел Авив, Израел, 7 октомври 2023 г.

Конфликтът в Близкия изток: Как се създава обществен консенсус за насилието?

Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..

публикувано на 25.04.24 в 11:25
Благослав Михайлов

Благослав Михайлов: Да се фокусираме върху качеството на населението, а не върху количеството

Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата,  може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..

публикувано на 25.04.24 в 11:17