Главен герой в "Нашият ден" е една усмихната млада дама. Драматургът и режисьор Станислава Ризова - Съни. Родена е в Кюстендил, завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" – специалност драматургия, сега учи магистратура музикално-сценична режисура в НМА "Панчо Владигеров". От години се занимава с театър, дигитална графика и писане на различни текстове – драматургия, анализи, критика за сценични произведения, реализирала е като режисьор различни продукции. Има 6 авторски постановки – първите три са адаптации на приказки, а последващите са в стила на комедията с абсурдистки елементи. Пълни салони... Сериозна биография в областта на сценичините изкуства.
Наградите
"Наградите са едно признание. Но не смятам, че, що се отнася до театралното изкуство, ние трябва да се състезаваме. Нека не забравяме, че най-големият съдник е публиката и за мен е изключително важно, когато след всяка пиеса виждам изправени на крака хора, които ръкопляскат. Това е истинското признание – когато си направил нещо и то се оценява от хората, и те го съпреживяват заедно с теб."
Началото
"От дете мечтата ми е била да се занимавам с изкуство – писане на текстове, режисура, правене на анимации... Моите родители от съвсем малка ме водеха на представления и изложби. Най-яркият ми спомен е от 3-годишна възраст, когато ме заведоха на "Царицата на чардаша" в Музикалния театър. Това отключи моята страст към музикално-сценичното изкуство. Започнах да се занимавам с театър на 10-11 години. Когато станах на 16, преработихме с приятели моята любима приказка "Пепеляшка". Поставихме и първата ми постановка "Принцеса Кагуя", после и обработката на "Пепеляшка". Някак чрез адаптациите на сцена на различни приказки започна моето театрално пътешествие.
Смесването на жанрове
Обожавам мюзикъли, оперета, опера... Старая се това да присъства и в моите авторски постановки. Напоследък се стремя да миксирам повече жанрове. Смятам, че бъдещето на театъра е в миксирането на жанрове.
Театърът и Covid-19
"Театърът не за първи път преживява подобна криза, историята го е показала... Аз не се притеснявам, защото хората имат нужда от театър. Сигурна съм, че човек не може без театър, не може без изкуство. Вярвам, че хората са добри. Вярвам, че какъвто и да стане светът, хората въпреки всичко ще запазят добротата в сърцата си и заедно ще излезем от всяка ситуация."
Най-новият проект – "Пиеро"
"Пиеро" е най-сложният проект, който съм правила, и не само защото драматургията е написана с много лично отношение, но тя смесва и много различни похвати, които досега не съм използвала в свои пиеси. Това е музикална комедия (като жанр), в която (различно от предишните ми пиеси) има известна доза лирика. Надявам се да докосна зрителските сърца не само с историята, но и с визуалната концепция на пиесата. Накратко историята е съсредоточена върху Тони – млад драматург, който се сблъсква с реалността в театъра. Всеки, който се занимава с театър, знае какво имам предвид. Пиеро, тъй като една от основните сюжетни линии е за разказа на Мопасан "Пиеро". Мотивът е преплетен в много различни аспекти и макар че не е водещ, той е ключов. Изключително съм щастлива и за мен е огромна чест, че именно Румен Бояджив-син пише музиката за тази пиеса. Артисти от музикалния театър участват, детската вокална група "Калпазани"... Смятам, че тази различна комбинация от толкова много талантливи и разнообразни артисти ще допринесе за цялостната постановка.
Съни очаква премиерата да бъде през март в София, надява се и на турнета – въпреки трудностите, които се явяват непрекъснато заради пандемията. Мечтае да прави пиеси – колкото се може повече пиеси – на различни сцени, на различни места с различни хора. "В това намирам смисъла и това ме кара да се чувствам наистина жива и наистина добре." – казва Станислава Ризова - Съни.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
Снимки – Теодора Тодорова и личен архив на Станислава Ризова.
Най-новото заглавие в репертоара на Театър 199 "Валентин Стойчев" е спектакълът "Швейцария" от Джоана Мъри-Смит. Този текст на авторката се поставя за първи път на българска сцена. "Пиесата ни среща с Патриша Хайсмит, когато тя вече живее като отшелник в алпийската страна и няма намерение да публикува повече романи. В дома ѝ пристига енигматичен..
За поредна година София посреща най-доброто от италианското планинарско кино. Очакват ни три филмови вечери – 11, 12 и 13 февруари – с традиционната кинопанорама "Истории от планината", всеки ден от 19:00 часа в Дом на киното. Селекцията включва 12 италиански филма – едни от най-добрите съвременни заглавия в жанра на приключенското и..
Това е първият от серия броеве на предаването, посветени на полската литература. Пилотното издание на рубриката "На фокус: Полша" разказва за литературоведката и преводачка Ванда Смоховска. Литературоведката и преводачка професор Ванда Смоховска-Петрова (1919-2011) – полякинята, емигрирала в България по време на Втората световна война, която посвещава..
"Аз съм тук" е проект за достъп до изкуство на възрастни хора, който отбелязва една година от съществуването си с усещане за смисъл и битка за държавна подкрепа. В рамките на проекта хора на възраст над 60 години получават възможност за курсове по латино, бални и народни танци, както и часове по оздравителна гимнастика. Първоначалното финансиране идва..
"В памет" е изложбата, посветена на кинорежисьора Николай Волев, и включва негови картини и фотографии. Ще бъде открита на 11 февруари от 17.30 часа във фоайето на Театър "Сълза и смях" . В изложбата, освен картини и фотографии на Николай Волев, публиката може да види картини на Влади Въргала, Петя Миладинова, Силвия Генова, Петър Георгиев-Рей, Ники..
Луиза Селло е определяна от New York Concert Review като музикант със "завладяваща страст и спонтанно пеене, с брилянтна техника, отличен контрол на..
Соня Йончева и продуцентската ѝ компания SY11 Events организират "Опералия" в София през есента. Конкурсът "Опералия" за света на класическата музика е..
Заедно с проф. Людмил Димитров в "Terra Култура" отваряме вратата към едно дълго пътуване в посока словенската д(р)амасцена. През 2025 година в Словения..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg