Ако остане настрана емоционалният и романтичен привкус на определението „възрожденски“ и се придържаме към същината му, тя е самоорганизиране на общността за просвета, запазване на идентичността, благоденствие и бъдеще.
Историята на българските неделни училища зад граница от 90-те години насам напълно се вписва в този модел. През 1991 г. държавата се отказва от финансирането на няколкото български училища към посолствата ни, съществували дотогава. Някои от тях продължават да работят чрез самофинансиране благодарение на родолюбиви дипломати. Български семейства в чужбина започват да се обединяват в местни сдружения и да откриват училища изцяло със собствени средства и сили.
След бума на икономическата емиграция в началото на хилядолетието стотици хиляди български граждани със семействата си търсят препитание и реализация зад граница. Българските сдружения и училища се умножават единствено благодарение на усилията и желанието на сънародниците ни да запазят жива връзката си с родния език, традиции и култура. През 2006 г. представителите на българските училища в САЩ се обединяват в асоциация, а на следващата година се създава и Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). През 2008 г. АБУЧ запознава българския парламент с дейността си и държавните власти са принудени да „припознаят“ образованието на българчетата в чужбина като част от ангажиментите си по конституция. Следва създаването на националната програма „Роден език и култура зад граница“, която финансира частично и на програмен принцип 53 български училища зад граница, а през 2011 г. мрежата от български училища в чужбина става част от българската образователна система.
Днес училищата зад граница са 400 в 40 страни на 6 континента. Въпреки съфинансирането и методическата подкрепа от държавата, те съществуват основно благодарение на труда, средствата, енергията и ентусиазма на сънародниците ни. В последните години и особено сега в условията на пандемия става все по-очевидно, че пътищата не са еднопосочни. Доста българи се завърнаха в родината заедно с децата си, много от които са родени в чужбина. Тяхната адаптация и вписване в образователната ни система ще бъде успешна, ако владеят езика и познават културата ни. Това е новата мисия на българските училища в чужбина – разказват Снежина Мечева, говорителка на АБУЧ и директорка от 30 години на Българското училище „Иван Станчов“ към посолството ни в Лондон, и Боянка Иванова, основателка и дългогодишна директорка на българското училище „Джон Атанасов“ в Чикаго, в рубриката „Всичко за образованието“.
Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..
В предаването "Домът на музите" разговора е за мода или по-точно за дизайнерската марка за дрехи Minoar , създадена от младите творци Теодора Спасова и Йоан Гълъбов. Преди около 10 години двамата създават нещо ново и много различно, от това, което сме свикнали да виждаме по световните дефилета и в модните магазини у нас, и в чужбина. В основата на..
Проф. Сергей Герджиков е претворил в книгата "Мексико – 1001 чудеса на света" пътешествието си из Мезоамерика. Мексико винаги е любопитна тема, особено с вещ в антропологията и във философията на науката човек като проф. Герджиков. Изследванията му са залегнали в близо 150 научни труда. Пътешествието му е започнало от столицата Мексико сити – град с..
Гьобекли тепе е един от най-новите и най-интересните археологически обекти в Република Турция, където въпросите все още са повече от отговорите, които учените могат да дадат. Гьобекли тепе или Кореместият хълм, както се превежда буквално от турски език, днес е един от най-важните археологически обекти в света. Учените го определят като най-старото..
"Тази година проведохме 15-ата научна сесия за млади учени, която е под надслов "Младите учени в света на полимерите", като всичко е започнало по един проект, но с годините са намерени средства и по инициатива на "Института по полимери" към БАН, тази постерна сесия получава своето развитие с цел стимулиране на младите учени", съобщава в..
Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на..
Лято, море и различни култури а ще се срещнат в Созопол на 18-ия Международен младежки фестивал-конкурс на изкуствата "Музите" (от 5 юли до 15 юли) ...
З а женската сексуалност и за мъжкия поглед към жените, поглед, който срещаме върху билбордове, рекламни пана, публични пространства, корици на модни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg