1837 година, Швейцария. Рудолф Тьопфер създава най-старата книга с картинки в света, а с нея си печели и прозвището „създател на комиксите и графичните романи“. Златната година на това изкуство обаче настъпва сто години по-късно, през 1938-а, когато на бял свят се появява Супермен – все още най-разпознаваемият комикс герой на всички времена. Супермен прави комиксите много популярни и вдъхновява създаването на голямо разнообразие от герои с всякакви суперсили – Капитан Америка, Батман, Железния човек, Зеления фенер, Жената чудо, Светкавицата и много други. Продажбите на истории, в които доброто побеждава злото в картинки, се увеличават драстично, особено по време на Втората световна война. Ако трябва пък да се даде пример за това откъде т.нар. графични романи, започват историята си у нас, със сигурност той ще включва списание „Дъга“.
Историята на комиксите е богата и тя не съдържа единствено приключенията на супергерои. Като медия, която предлага не само развлечение, но и знания, комиксът има разнообразие от жанрове. Сюжетите могат да бъдат игриви, карикатурни, мрачни, саркастични, приказни.
„Реално няма граници. Това е може би едно от най-свободните изкуства, защото въображението и уменията на художника са единствената граница за това какво ще се получи като краен резултат“, споделя Тодор Христов, един от четиримата комикс създатели, които разказаха в ефира на „Време и половина“ подробности за значението, приложението и същността на комиксите.
Историите за супергерои, които се борят със зли сили, до известна степен превземат днешните графични романи. Те печелят големите издатели и привличат филмовите компании, но също така и остават немалка част от аудиторията с впечатлението, че комиксите са просто едни рисувани книжки за деца, без особено съдържание. А те всъщност са изкуство, което съчетава в себе си книгата и филма.
„Когато хората четат комикс, това, което се случва, е да си прожектират филм в главата. Ние пък сме хората, които задават ключовите кадри, които да провокират въображението на читателя“, твърди Даниел Атанасов, по-познат като Сатанасов. Той е на мнение, че комиксите са свързващото звено между литературата и филмите, а режисурата и богатата обща култура са основните аспекти при създаването им.
Милена Симеонова, автор на визуалната книга „Всички мои животи“, също възприема комикса като филм на хартия. За нея най-важен е елементът на разказване – както с рисунки, така и с думи. Именно смесването на картинките и текста създава магията, която кара читателите да се пренесат в света на комикса и да изгубят представа за времето.
Животът на комикса започва от една чудесна идея, а след нея много често идва и сериозното проучване. Дияна Нанева винаги минава през изследователски процес, когато създава дадена комикс история. Запознава се със сценария и героите, които са определящи и за стила на графичния роман. Тя признава, че тези, на които читателите, а и самата тя, най-силно симпатизират обикновено са антигероите. Те преживяват битката между доброто и злото вътре в себе си и винаги провокират любопитството на читателите, които искат да разберат какво ги е докарало до това да бъдат лошите в историята.
Още за съдържанието на комиксите и за това как се създава то, както и за манга техниката и примерите от Япония и Европа, които доказват, че чрез комикса може да се изучават и сериозни материи – чуйте в звуковите файлове от четиримата български създатели на комикси.
Наталия Йорданова представя в галерия "Аросита" своята изложба "Безцветните зелени идеи яростно спят". През последните 10 години Наталия създава светове, които изследват човешката природа, състоянието на човека, емоционалността и отношенията със заобикалящата среда през технологичното взаимодействие. Голяма част от тази творческа дейност..
Едва ли има човек, който не си е задавал поне веднъж въпроса какво би сторил, ако имаше машина на времето. Романът "Преди кафето да изстине" на японския писателТошиказу Кавагучи предлага на своите читатели един интимен и вълнуващ поглед към тази недостижима човешка фантазия. В "Нашият ден" Десислава Желева разказва повече за един от..
В своята нова книга "52 исторически разходки из България" Ели Иванова обръща внимание на малко познати, невероятно красиви места и маршрути, свързани с историята на нашите земи. Изданието не е пътеводител на най-известните исторически забележителности в България. То е разходка из магични места, където историята и красотата на природата се..
В центъра на самостоятелната изложба на художничката Ив Тошайн е мащабната инсталация "Чеиз за Марс". Тя е представена в папската крепост Рока Паолина в Перуджа по-рано тази година. В България идва за първи път, но в умален вид. Мястото е зала 19 на галерия "Квадрат 500", където е разположена и антична гробница от IV век. В заглавието Марс е богът на..
Харита Асумани представя свои творби под името "Добри момчета". Авторката наблюдава и рисува по спомените си мъжете, оставили следа в нейния живот. Това са портрети, вдъхновени от мъже, които са ѝ въздействали окриляващо или са я привличали. Тя казва: "С някои от тях сме имали едва няколко срещи. В това сгъстено време се е случил някакъв..
Протест в цялата страна на собственици на аптеки поради предложените промени за начина на отпускане на лекарства по НЗОК, с което се намаляват..
Пътешествие из улиците на София с трамвай, нарисуван от учениците на 51-во средно училище "Елисавета Багряна". Той е част от съвместния проект "Разкажи ми..
В това издание на Lege Artis говорим за репродуктивното здраве. Доц. д-р Мария Юнакова , акушер-гинеколог и специалист по репродуктивна медицина с над..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg