Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Будният габровски дух в Националния музей на образованието

Снимка: nmogabrovo.com

Ако и днес габровци удивляват с находчивост и размах в общополезните и повдигащи духа дейности, то не е случайно. Това е град с традиции в предприемачеството, образованието и културата. Тъкмо в Габрово през 1835 г. с дарения на родолюбивите и заможни габровци Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и други, е открито първото българско светско училище по модела Бел-Ланкастър. Още под османска власт, през 1872 г., училището прераства в гимназия – първата пълна гимназия по българските земи, която от 1889 г. носи името на благодетеля Васил Априлов.


Днес в една от сградите на Националната „Априловска гимназия“ се помещава Националният музей на образованието. Съседството е благоприятно и за музея, и за учениците, които винаги могат да открият нещо ново или да получат помощ от уредниците, разказва директорката на музея Любка Тинчева.

Неотдавна в залите на музеяполучиха наградите си учениците, отличени в третия общински конкурс „Габровските училища – история, патрони, дарители“, създаден по идея и с финансовата подкрепа на д-р Елена Сърбинова, потомка на Рашеевия род.


По време на майските празници в Габрово музеят се включи в Нощта на музеите с богата и оригинална програма със загадки, възстановки и игри за посетители от всички възрасти. В едно от забавните предизвикателства габровци са поканени да изобразят чрез карикатура ситуации от дистанционното обучение, а произведенията ще бъдат показани в Европейската нощ на музеите на 3 юли. Сред особено интересните експозиции е сбирката от учебни уреди и апарати по физика, която е изложена за показ и демонстрации благодарение на проекта „Физика в музея с Нютон и Тео“. Някои от уредите са запазени от първия у нас кабинет по физика, открит в Габровската гимназия през 1872 г. Още за музея и за духа на габровци чуйте в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04

Еврика! Успешни българи: Владислава Георгиева

Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..

публикувано на 13.01.25 в 17:05
Проф. Александър Оскар

Мобилните устройства са най-мощният стимул за развитие на късогледството

Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..

публикувано на 13.01.25 в 12:20

Предпочитанието към лични имена на български владетели е тенденция

В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..

публикувано на 12.01.25 в 13:05

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40