Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Семейна гравитация“ – фотоизложба на Петър Вълчев

Семейството предопределя кой съм аз, а с това и моя живот. Семейството ми е на свой ред предопределено от миналото, от хора, които не познавам. Знам ли достатъчно за семейството си? Знам ли наистина кой играе ролите на майка, баща, брат, сестра, баба, дядо? Познавам ли истинските хора в неговата архитектура? Мога ли да удържа могъщата му притегателна сила, или мога да го видя и отстрани? 

В тази спирала на времето и родовите връзки се спуска Петър Вълчев, за да се появи неговата „Семейна гравитация“.

За проекта Петър Вълчев разказва: Фотографският ми цикъл “Семейна гравитация” е вече с 9-годишна история и повече от 70 фотографии. Той започна четири години след като бях напуснал родното ми място. Живеех в столицата, следвах в академията кино и фотография и тази естествена дистанция ми даде възможност да погледна своето семейство отстрани. По това време бях открил панорамния формат като “собствения” ми стил, в който мога да работя свободно. И така започнах първо с бабите ми и дядо ми. Помествах портретите им в панорамата, която обитават те.

Неусетно започнах да виждам техния свят, до неотдавна мой, по различен начин. Стаите на старата къща, в които бях израснал, бяха други, дворът беше друг, улиците бяха други, лицата им вече бяха други. Да видиш, че зад ролите, зад думите: мама, тате, брат, сестра, баба, дядо, стоят хора. Хора, които за първи път видях извън рамките на семейната конструкция. Хора, които започнах да опознавам, и това пътуване продължава и до днес. Това е цикъл, който искам да ме съпровожда по време на целия ми живот.”

Изложбата може да бъде видяна от 3 до 17 ноември в Doza Gallery, София

Снимки – Петър Вълчев, Doza Gallery

Чуйте повече от звуковия файл.

Петър Вълчев е роден в град София през 1988 година, но родният му град е подбалканският Пирдоп. Завършва НАТФИЗ с две специалности кино и фотография. През 2012 г. снима дебютния си филм като режисьор „Шшшт... Попей ми!“ (селектиран на фестивалите Skopje International Film Festival и Asterfest, Vilnius International Film Festival, Balkan Film and Food Festival.) заедно с Андрей Волкашин. 

През 2018 г. излиза документалният му филм “Монолог в антракта”. Филмът има повече от 40 световни премиери на едни от най-големите кинофестивали, 6 награди, между които за най-добър документален филм и 2 за най-добър монтаж. 

През 2018 г. Петър Вълчев представя изложбата си “Семейна гравитация” в Южна Корея. Изложбата е част от най-големият фотографски форум в Западна Азия и е представена в Националния фотографски музей на Корея “Донг Ганг” за период от една година. През 2021 г. излиза новият му игрален късометражен филм “Лека нощ, Лили”. Петър е отново сценарист, режисьор на филма. Филмът “Лека нощ, Лили” печели за най-добър български късометражен филм на фестивала “IN THE PALECE”, което му дава пропуск към и възможност да се яви за селектиране на "Оскар"-ите през 2023.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Никола Вандов с първа награда за цялостен принос към българския театър

Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на Международната организация на театралните критици. Обществото присъди Годишната си награда на уважавания театровед за неговата неизменна преданост и рицарско служене на българския театър, за..

публикувано на 30.06.24 в 12:15

Белият цвят на камъка в изложбата на Иван Русев

Изложбата на Иван Русев "Бяло" в галерия "Арте"  е част от събитията по повод 70-aта годишнина на автора.  Камерната експозиция включва 11 бели каменни пластики, 20 рисунки във вътрешното пространство и няколко по-големи скулптури в откритото пространство на галерията. Обединяващото е белият цвят на камъка и мощната творческа енергия на автора...

публикувано на 30.06.24 в 08:50

Граф Дренски – безделник по душа

В книгата си "Граф Дренски – безделник по душа" Траян Антов представя коктейл от лични спомени, шеги и закачки, разкази за остров Бали и Виетнам и опити за сериозни разсъждения. На страниците се мяркат негови роднини и Румен Урумов, Елисавета Багряна, Елена Бобевска, Таню Киряков, Пламен Димитров, Дора Габе, Тома Спространов, Весел Цанков, Ники..

публикувано на 29.06.24 в 12:35
Асен Блатечки и Николай Урумов

Николай Урумов поставя "Зимните навици на зайците" в Ловеч

Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните навици на зайците" е пиеса, писана от Станислав Стратиев през 1996 година и поставяна само веднъж. Николай Урумов, в качеството на режисьор и актьор, съживява този сатиричен сюжет  за "България,..

публикувано на 29.06.24 в 11:35
Автопортрет, 1983

За материалното и духовно наследство на Дечко Узунов

Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на изобразителното изкуство. На 27 юни в Софийската градска художествена галерия се състоя лекция на тема "Дечко Узунов и неговото наследство в Казанлък". В "Артефир" д-р Пламен Петров говори за..

публикувано на 29.06.24 в 08:30