Защо всички медии по света забравиха въпроса: „По каква причина започна тази война?“ Колко важен е той за развръзката в Украйна през аргументите в дебата между историците Стивън Коткин и Джон Миршаймър., коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет в САЩ.
„Без да искам да опростявам аргументите твърде много, може да се каже, че се оформиха две основни школи, които се наблюдават и в медиите – школата на тези, които използвайки определени исторически факти, документи, интерпретации, твърдят, че вината за това, което в момента се случва в Украйна, трябва да бъде споделена и от Запада. Под това се има предвид най-вече САЩ и НАТО. И тези, които казват, че няма значение какво са правили Съединените щати и НАТО през годините след разпадането на Съветския съюз – крайният резултат щеше да бъде същият. Представям ги много опростено нещата, много синтезирано. Един от главните идеолози на школата, която твърди, че Западът има вина най-вече с разширението на НАТО и това как е третирана Русия, е Джон Миършаймър, един много уважаван историк.
В другия лагер са хора като Стивън Коткин, също много известен историк с много фундаментални биографии на Сталин. Също и историци като Тимъти Снайдър и някои други. Това, което аз лично за себе си извадих от този дебат, е, че хора като Миършаймър, без да оправдават действията на Путин, казват: "Вижте сега, с Русия трябваше да се отнасяме по друг начин, тя е третирана като Германия след Версайския договор, т.е. нейното поведение е реакция". И привежда прословутия Меморандум от Букурещ от 2008 г., където се казва, че Грузия и Украйна ще станат членове на НАТО. И няколко месеца по-късно Путин влиза в Грузия, един вид като реакция – да натрие носа на НАТО, и да обясни и на Грузия, а по съвместителство и на Украйна, че това няма да се случи. След това вече имаме 2014 г., а вече и февруари 2022 г. Сега моят проблем, без да съм историк, с такава интерпретация е, че тя идва от човек, който предполага рационалност у Путин. Т.е. предполага, че има нещо като: ето, нас ни натискат по този начин, ние ще отговорим с това. Т.е. някаква геостратегическа игра, някаква сметка, някаква премереност – след като си поставен в позицията да действаш. Докато за всеки, който се е занимавал с руски медии, който е следил начина на говорене, опорните точки, ако щеш, в руските медии, знае руски... Защото, моите уважения към Джон Миършаймър, но мисля, че той все пак не знае руски... Усеща нещо съвсем друго.
И това е дълбоката идеологичност на Путин, кризата, която има Русия в идентичността си, това до каква степен се определя тя спрямо, да речем, Великата Отечествена война. За Путин първото голямо събитие като президент беше да отиде във Волгоград – там освещаваше някакви мемориали. Той поставя Русия спрямо миналото си – единият жалон. И другият – спрямо съседите. Какви сме ние спрямо Украйна, спрямо Беларус. И също спрямо враговете си като НАТО. Т.е. Русия не е самодостатъчна, нейната идентичност се определя спрямо миналото и спрямо съседите – как сме различни ние от другите, т.е. кои са ни враговете на практика, и какви сме били в миналото.“
Ако имаш в ръката си само чук, всичко ти изглежда като пирон
„Това, което Миършаймър казва, да речем, за Прибалтика – първия етап от разширяването – е, че просто Русия е била твърде слаба в този момент, за да се протипостави активно. Т.е. по някакъв начин затаява тази обида, преглъща я. Включително трябва да сложим в този кръг на разширяване на НАТО и България. Но вече другото – Грузия и Украйна, които евентуално станат членове на НАТО, това вече ѝ идва в повече. Това е тезата на Миършаймър, с която казах, че не съм съгласен."
Зависимост от Запада
„Русия не само, че е зависима от Запада, ами тя става васал на Китай. Защото какви са изборите на Путин в крайна сметка. Когато има разрив със Запада къде отива? Към Китай. Китайците не са някакви мили хора, които искат да услужат на руснаците. За тях Русия е един суровинен придатък. Затова просто се съмнявам в тезата, че Путин е рационален. Ако слушаш всичко, което говори Путин от години – как Русия трябва да е единна, нефрагметирана – един мистически реализъм. Той следваше един философ, наречен Иван Илин, който оперира точно в тази координатна система – една държава, една нация.“
Реториката на Путин спрямо Украйна
„Не е само на Путин, защото Путин задава тона, но като си пуснеш "Первый канал" или "Россия 24", или който и да е от тези кремълски телевизии, там се говори с едни думи, които са от преди 40 години, както се говореше с едни и същи думи в телевизията, в вестник "Работническо дело", партийният секретар във всяко село и паланка, ще използват едни и същи думи – едно унифициране на езика, на опорните точки, в които ти чуваш – украинците са фашисти, нацисти. И съм го слушал от руснаци, интелигентни руснаци, които казват: абе, ние не го обичаме съвсем Путин, обаче за някои неща има право. И това е от нещата, за които те казват, че има право. Това противопоставяне, това разделяне, тази координатна система, в която Русия е безгрешна, и по разширение лидерът е безгрешен, защото е спечелила тази колосална война, в която е нападната вероломно."
Посещението на европейските лидери в Украйна
„Това е знак към света. Украинците, въпреки че знаем за тяхната олигархия, корупция и т.н., украинците в момента правят нещо невероятно различно от Русия в момента. Те се определят не с езика си или спрямо миналото си – кой какво е направил във Втората световна война, те действат. Ето, Зеленски остана в Киев, те се бият за родината си – тоест, те се определят с някакво действие.
Затова тези премиери, които отидоха в Украйна, те можеха тези разговори да ги проведат по телефона или онлайн. Биха могли, но те се качиха на влака и отидоха в Киев, с реален риск за живота си, защото на 15 километра от центъра на Киев в момента има руски военни части, които обстрелват града. Някои го нарекоха PR ход, за мен това е позиция, която изразяваш с действие. Моментът е такъв, че трябва да заемем позиция, независимо дали и колко харесваме Украйна. Техният разказ за случващото се в Украйна е действие подобно на това на Зеленски – те са там на място.“
Защо руснаците вярват на Путин
„Много от руснаците живеят в алтернативната реалност на прокремълските медии, която няма никаква алтернатива. Достатъчно е да видиш трите телевизионни кремълски канала – това, което предават, е абсолютно еднопланово. Говорят с един и същи език и хората живеят в една паралелна реалност, в някаква съвсем друга вселена. Тя не е изпълнена с факти, а ние да коментирам как са интерпретирани. В тази паралелна вселена факти няма. Какви са алтернативите за руснаците? Дори и да са скептични, както бяхме ние по време на соцпропагандата, всичко при тях е черно и бяло. Те в момента имат враг и това е.
Затова медийното затваряне, което Путин направи, е логично в този контекст.
Руснаците бяха възпитавани години наред в този дух на насмешка – всички са маскари. Това е наследство то соца, ние също го имаме. Сега в ситуацията на война те може и да не вярват изцяло на това, което им казва Путин, но със сигурност въобще не вярват на другата страна. Те разсъждават така – може би нашата действителност не е перфектна, не е прекрасна, обаче все пак е по-добре, че не сме в империалистическия режим на американците.“
Санкциите
„Това, което убеди навремето българите да приемат демокрацията и смяната на режима у нас, е материалното благополучие. Не си правете илюзии, че някой у нас преди 30 години си е мислил за свобода на словото и други подобни. Материалните придобивки са тези, които изкушиха хората. Материализмът на руснаците също е много силен. Тяхното е триумф на консуматорското общество. Когато сега Западът им отнема през санкциите това, те ще мразят Запада. Те са като дете, на което родителят е отнел играчката, и те започват да мразят родителя. Това ще е ефектът от санкциите – не Путин е виновен за случващото се, а – всички са срещу нас, те винаги са искали да унищожат Русия и ето направиха така, че да нямаме ИКЕА.“
Развръзката
„Всеки ден, в който Украйна продължава да се съпротивлява, ни дава повод да мислим върху това, каква ще е развръзката. Защото ние на Запад искаме рационален и подреден свят с правила. В координатната система на Путин това го няма. Аз не съм убеден, че Путин не мисли рационално кое е добре за Русия. Той е готов да пожертва Русия и добруването на сънародниците си в името на това неговото име да бъде споменавано като на много голям идеолог и дори мъченик. Западът може да продължи да поддържа тази линия, която и до днес спазва – подкрепа за Украйна – и геостратегически да впива клин между Русия и Китай.
Убеден съм, че тази война ще продължи дълго, защото, когато отношенията се нормализират, хората в Русия ще разберат какво се е случило действително. В паралелната вселена на Путин ще се появят дупки и народът му ще разбере.
Какво ще се случи, не знам, но знам със сигурност, че Западът и Путин не мерят реалността с един си същи аршин. Как ще завърши тази война, мисля, че и самият Путин не знае.“
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg