Защо всички медии по света забравиха въпроса: „По каква причина започна тази война?“ Колко важен е той за развръзката в Украйна през аргументите в дебата между историците Стивън Коткин и Джон Миршаймър., коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет в САЩ.
„Без да искам да опростявам аргументите твърде много, може да се каже, че се оформиха две основни школи, които се наблюдават и в медиите – школата на тези, които използвайки определени исторически факти, документи, интерпретации, твърдят, че вината за това, което в момента се случва в Украйна, трябва да бъде споделена и от Запада. Под това се има предвид най-вече САЩ и НАТО. И тези, които казват, че няма значение какво са правили Съединените щати и НАТО през годините след разпадането на Съветския съюз – крайният резултат щеше да бъде същият. Представям ги много опростено нещата, много синтезирано. Един от главните идеолози на школата, която твърди, че Западът има вина най-вече с разширението на НАТО и това как е третирана Русия, е Джон Миършаймър, един много уважаван историк.
В другия лагер са хора като Стивън Коткин, също много известен историк с много фундаментални биографии на Сталин. Също и историци като Тимъти Снайдър и някои други. Това, което аз лично за себе си извадих от този дебат, е, че хора като Миършаймър, без да оправдават действията на Путин, казват: "Вижте сега, с Русия трябваше да се отнасяме по друг начин, тя е третирана като Германия след Версайския договор, т.е. нейното поведение е реакция". И привежда прословутия Меморандум от Букурещ от 2008 г., където се казва, че Грузия и Украйна ще станат членове на НАТО. И няколко месеца по-късно Путин влиза в Грузия, един вид като реакция – да натрие носа на НАТО, и да обясни и на Грузия, а по съвместителство и на Украйна, че това няма да се случи. След това вече имаме 2014 г., а вече и февруари 2022 г. Сега моят проблем, без да съм историк, с такава интерпретация е, че тя идва от човек, който предполага рационалност у Путин. Т.е. предполага, че има нещо като: ето, нас ни натискат по този начин, ние ще отговорим с това. Т.е. някаква геостратегическа игра, някаква сметка, някаква премереност – след като си поставен в позицията да действаш. Докато за всеки, който се е занимавал с руски медии, който е следил начина на говорене, опорните точки, ако щеш, в руските медии, знае руски... Защото, моите уважения към Джон Миършаймър, но мисля, че той все пак не знае руски... Усеща нещо съвсем друго.
И това е дълбоката идеологичност на Путин, кризата, която има Русия в идентичността си, това до каква степен се определя тя спрямо, да речем, Великата Отечествена война. За Путин първото голямо събитие като президент беше да отиде във Волгоград – там освещаваше някакви мемориали. Той поставя Русия спрямо миналото си – единият жалон. И другият – спрямо съседите. Какви сме ние спрямо Украйна, спрямо Беларус. И също спрямо враговете си като НАТО. Т.е. Русия не е самодостатъчна, нейната идентичност се определя спрямо миналото и спрямо съседите – как сме различни ние от другите, т.е. кои са ни враговете на практика, и какви сме били в миналото.“
Ако имаш в ръката си само чук, всичко ти изглежда като пирон
„Това, което Миършаймър казва, да речем, за Прибалтика – първия етап от разширяването – е, че просто Русия е била твърде слаба в този момент, за да се протипостави активно. Т.е. по някакъв начин затаява тази обида, преглъща я. Включително трябва да сложим в този кръг на разширяване на НАТО и България. Но вече другото – Грузия и Украйна, които евентуално станат членове на НАТО, това вече ѝ идва в повече. Това е тезата на Миършаймър, с която казах, че не съм съгласен."
Зависимост от Запада
„Русия не само, че е зависима от Запада, ами тя става васал на Китай. Защото какви са изборите на Путин в крайна сметка. Когато има разрив със Запада къде отива? Към Китай. Китайците не са някакви мили хора, които искат да услужат на руснаците. За тях Русия е един суровинен придатък. Затова просто се съмнявам в тезата, че Путин е рационален. Ако слушаш всичко, което говори Путин от години – как Русия трябва да е единна, нефрагметирана – един мистически реализъм. Той следваше един философ, наречен Иван Илин, който оперира точно в тази координатна система – една държава, една нация.“
Реториката на Путин спрямо Украйна
„Не е само на Путин, защото Путин задава тона, но като си пуснеш "Первый канал" или "Россия 24", или който и да е от тези кремълски телевизии, там се говори с едни думи, които са от преди 40 години, както се говореше с едни и същи думи в телевизията, в вестник "Работническо дело", партийният секретар във всяко село и паланка, ще използват едни и същи думи – едно унифициране на езика, на опорните точки, в които ти чуваш – украинците са фашисти, нацисти. И съм го слушал от руснаци, интелигентни руснаци, които казват: абе, ние не го обичаме съвсем Путин, обаче за някои неща има право. И това е от нещата, за които те казват, че има право. Това противопоставяне, това разделяне, тази координатна система, в която Русия е безгрешна, и по разширение лидерът е безгрешен, защото е спечелила тази колосална война, в която е нападната вероломно."
Посещението на европейските лидери в Украйна
„Това е знак към света. Украинците, въпреки че знаем за тяхната олигархия, корупция и т.н., украинците в момента правят нещо невероятно различно от Русия в момента. Те се определят не с езика си или спрямо миналото си – кой какво е направил във Втората световна война, те действат. Ето, Зеленски остана в Киев, те се бият за родината си – тоест, те се определят с някакво действие.
Затова тези премиери, които отидоха в Украйна, те можеха тези разговори да ги проведат по телефона или онлайн. Биха могли, но те се качиха на влака и отидоха в Киев, с реален риск за живота си, защото на 15 километра от центъра на Киев в момента има руски военни части, които обстрелват града. Някои го нарекоха PR ход, за мен това е позиция, която изразяваш с действие. Моментът е такъв, че трябва да заемем позиция, независимо дали и колко харесваме Украйна. Техният разказ за случващото се в Украйна е действие подобно на това на Зеленски – те са там на място.“
Защо руснаците вярват на Путин
„Много от руснаците живеят в алтернативната реалност на прокремълските медии, която няма никаква алтернатива. Достатъчно е да видиш трите телевизионни кремълски канала – това, което предават, е абсолютно еднопланово. Говорят с един и същи език и хората живеят в една паралелна реалност, в някаква съвсем друга вселена. Тя не е изпълнена с факти, а ние да коментирам как са интерпретирани. В тази паралелна вселена факти няма. Какви са алтернативите за руснаците? Дори и да са скептични, както бяхме ние по време на соцпропагандата, всичко при тях е черно и бяло. Те в момента имат враг и това е.
Затова медийното затваряне, което Путин направи, е логично в този контекст.
Руснаците бяха възпитавани години наред в този дух на насмешка – всички са маскари. Това е наследство то соца, ние също го имаме. Сега в ситуацията на война те може и да не вярват изцяло на това, което им казва Путин, но със сигурност въобще не вярват на другата страна. Те разсъждават така – може би нашата действителност не е перфектна, не е прекрасна, обаче все пак е по-добре, че не сме в империалистическия режим на американците.“
Санкциите
„Това, което убеди навремето българите да приемат демокрацията и смяната на режима у нас, е материалното благополучие. Не си правете илюзии, че някой у нас преди 30 години си е мислил за свобода на словото и други подобни. Материалните придобивки са тези, които изкушиха хората. Материализмът на руснаците също е много силен. Тяхното е триумф на консуматорското общество. Когато сега Западът им отнема през санкциите това, те ще мразят Запада. Те са като дете, на което родителят е отнел играчката, и те започват да мразят родителя. Това ще е ефектът от санкциите – не Путин е виновен за случващото се, а – всички са срещу нас, те винаги са искали да унищожат Русия и ето направиха така, че да нямаме ИКЕА.“
Развръзката
„Всеки ден, в който Украйна продължава да се съпротивлява, ни дава повод да мислим върху това, каква ще е развръзката. Защото ние на Запад искаме рационален и подреден свят с правила. В координатната система на Путин това го няма. Аз не съм убеден, че Путин не мисли рационално кое е добре за Русия. Той е готов да пожертва Русия и добруването на сънародниците си в името на това неговото име да бъде споменавано като на много голям идеолог и дори мъченик. Западът може да продължи да поддържа тази линия, която и до днес спазва – подкрепа за Украйна – и геостратегически да впива клин между Русия и Китай.
Убеден съм, че тази война ще продължи дълго, защото, когато отношенията се нормализират, хората в Русия ще разберат какво се е случило действително. В паралелната вселена на Путин ще се появят дупки и народът му ще разбере.
Какво ще се случи, не знам, но знам със сигурност, че Западът и Путин не мерят реалността с един си същи аршин. Как ще завърши тази война, мисля, че и самият Путин не знае.“
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg