Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Втора част на дискусията

Какво ще стане с проекта за завод край село Върбовка

Намерението да бъде строен завод за каменна вата при село Върбовка, община Павликени, предизвика протести още в началото на годината. За производството на каменна вата е необходима много енергия, а инвеститорът може да осигури енергия посредством горене на боклук. Количеството от над 430 000 тона отпадъци годишно е два пъти повече, отколкото е в плана за Завода за горене на боклук в София.

Край Върбовка се намират единствените на Балканския полуостров залежи на базалт с много високо качество, доказали наскоро изследвания, а от ценните скали с подобна структура имало само на Марс. 

По думите на инж. Мая Радева, директор на РИОСВ Велико Търново, по отношение на националната политика за горене на отпадъците е проведена кореспонденция с Министерството на околната среда и водите, тъй като това е органът, който изготвя, съгласува и оценява Национален план за управление на отпадъците в Р България за периода 2021-2028. С писмо министърът на околната среда и водите информира, че инвестиционното предложение противоречи на принципите на кръговата икономика и не се спазва приоритетният ред на дейностите по управление на отпадъците, съгласно йерархията, заложена в европейското и национално законодателство. 

Над 14 000 са подписите на хората от общините Велико Търново, Павликени и Севлиево, които не подкрепят проекта. 

Ще бъде ли дадена "зелена светлина" на проекта за завод за каменна вата с инсталация за изгаряне на боклук край село Върбовка, община Павликени? Какви са рисковете за природата и за здравето на хората? 

Продължение на темата от 15 април.

Как ще се отрази реализацията на този проект на земеделието – Николай Донев – един от големите земеделски производители в региона на Павликени, обяснява в "Законът и Темида".

Милен Недялков – пчелар, член на ИК "За Севлиево", регистриран земеделски производител с животновъден обект на територията на община Севлиево. Той споделя в предаването своята тревога от информацията, че на 25 км от Севлиево ще се строи Завод за обработка на отпадъци. 

Над 5200 са подписите от община Севлиево срещу построяването на завода край Върбовка. Светлана Георгиева – общински съветник, председател на ИК "За Севлиево" и председател на гражданско сдружение "За Севлиево" – сподели своята позиция.
Ето и гледната точка на Христо Гунчев – председател на Комисията по екология и рационално използване на отпадъците, Община Севлиево, Инициативен комитет "За Севлиево".
Николай Джабраилов – ИК "За Севлиево", също изказа в ефира своето мнение. Според него поражението върху околната среда и здравето на хората ще продължат и за следващите поколения.
Жителите на село Младен, което се намира на 15 км от Върбовка, също са притеснение от реализацията на инвестиционното предложение – изграждане на логистична и складова база за каменни фракции и цех за производство на каменна вата в с. Върбовка. Иван Колев – кмет на с. Младен, Татяна Цанкова от с. Младен, разказват в Законът и Темида.
Общинският съветник от Павликени Цанко Цонев и председателят на Общинския съвет в Павликени Христо Кавалски също изказаха своята позиция. Чуйте повече от звуковия файл.
Снимки – Анелия Торошанова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Зимата си тръгва!

В края на зимата и в навечерието на пролетта ловците са особено заети – хранилките имат нужда от стягане и почистване, дивечът има нужда от подхранване, започват курсовете, а след това са изпитите за ловна правоспособност. За всичко това, но не само, става дума в това издание на "И рибар съм, и ловец съм". Асен Стоименов от Пловдив, секретар на..

публикувано на 10.03.25 в 15:00
 Хижа

130 години български туризъм: Празник и предизвикателства пред БТС

Тази година се навършват 130 години от създаването на организираното туристическо движение в България. По повод на този юбилей, срещаме се с председателя на Българския туристически съюз (БТС), Венцислав Венев, за да разберем как съюзът се подготвя за празничните събития и какви предизвикателства стоят пред наследниците на Алеко Константинов...

обновено на 10.03.25 в 12:10
Паметна плоча в Бургас

Спасяването на българските евреи през призмата на времето

Преди 82 години след силен обществен отпор българските власти спират депортацията на български евреи от старите предели на България. В Деня на спасяването на българските евреи се връщаме към репортаж на Феня и Искра Декало, излъчен от Тел Авив в ефира на "Terra Култура" през 2023 година . Поводът са двете подписки, подкрепени тогава от различни..

публикувано на 10.03.25 в 12:10

Личните герои на Холокоста: Спасителите, които България трябва да помни

Признателният еврейски народ учредява почетното звание "Праведник на народите" или "Праведник на света", което се присъжда на хора от нееврейски произход, които с риск за живота си са спасявали евреи по време на Холокоста от нацистко изтребление. 20 са българите, които носят това отличие. Тази чест може да бъде присъдена и на 21-ия българин,..

публикувано на 10.03.25 в 10:27

Защо българите казаха "не" на Холокоста?

На 10 март България отбелязва едно от най-значимите събития в своята история – спасяването на българските евреи и почитта към жертвите на Холокоста. Тази дата е официално определена с Решение 105 на правителството от 19 февруари 2003 г., като тя символизира събитията, известни като "Кюстендилска акция" от 1943 г. Именно тогава политици, общественици и..

обновено на 10.03.25 в 10:21