Знамена с ликовете на светите Кирил и Методий

публикувано на 11.05.22 в 17:08

Самарското знаме, 1876 г.

Снимка: КМНЦ при БАН

Величината и обаянието на стореното от двамата славянски първоучители е толкова огромно, че много скоро след смъртта им те стават „знаме“ в църковни и светски борби за надмощие и влияние върху славянството, в движения за национално обособяване, освобождение и обединение, за църковна независимост, просвета и т.н. Днес те също са символ на духовното и културното единство на европейската и християнската общност.

Знамето на Българското научно благотворително дружество „Братство“, 1892 г.

Ликовете на светите братя откриваме върху пощенски марки и картички, значки, монети, ордени и медали, техни монументи се издигат далеч извън пределите на България. Единствено тук обаче (поне от досега известното) те са изобразени върху знамена – бойни и мирни. Особено ценно сред тях е Самарското знаме, дарено на българските опълченци през 1877 г. То е ушито и извезано от монахините на Иверския женски манастир в град Самара, а иконите на двамата просветители са нарисувани с маслени бои върху платното от петербургския художник Николай Симаков. Самарското знаме се съхранява в Националния военно-исторически музей. Там се пазят и две български бойни знамена от Балканската война с ликовете на славянските просветители – главното знаме на Македоно-Одринското опълчение и знамето на Трета Солунска дружина. Първото е изработено по проект на художника Иван Мърквичка и е осветено на 28 октомври 1912 г. в Пловдив, а българската царица Елеонора слага собствен вензел на знамето.

Главното знаме на Македоно-Одринското опълчение

Образите на Кирил и Методий като символи на националното обединение и прогрес са извезани и на едно карловско знаме от 1884 г., на знамето на Българското научно благотворително дружество „Братство“, създадено през 1892 г. в Букурещ, на знамето на асеновградското православно християнско братство „Св. Кирил и Методий“, активно подпомагащо българските бежанци от Източна и Западна Тракия (1926 г.), на македонското благотворително братство „Св. Кирил и Методий“ в Кюстендил (20-те години на ХХ век) и др.

Не може да се каже върху колко знамена на просветни институции и особено на училища, носещи името на първоучителите, също са изобразени портретите им. Има и доста любопитни образци като знамето на работническото печатарско дружество в София от 1934 г., на едната страна на което четем надписа: „Долу вечерната и празнична работа. Да живѣе осемъ-часовий работенъ день!“.

Знаме на Съединението, 1884 г.

Тези ценни образци, както и текст, проследяващ историята на припознаване и „употреба“ на почитта към делото на светите братя в Европа, откриваме в чудесния двуезичен албум „Кирил и Методий. Образи. Памет. Идентичност“ на Кирило-Методиевския научен център при БАН, публикуван в изпълнение на Националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“. За съжаление ограниченият тираж е изчерпан. Добрата новина е, че предстои публикуването му в интернет. В предаването гостуват авторките проф. Веселка Желязкова и доц. Десислава Найденова.