Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомен за цигуларката проф. Елисавета Казакова

Снимка: @Kalina Miteva

Българската цигулкова школа действително има с какво да се гордее, независимо че нейните традиции не са толкова стари, колкото в други европейски страни, където са изминали няколко столетия. Години наред в цигулковата катедра на Музикалната академия преподават отлични педагози, които същевременно са и прерасни изпълнители - цигулари и имената им са останали в музикалната ни култура като неповторими фигури. Но винаги има и други, не толкова известни на всички, за които по-малко приживе се говори и пише, макар техният артистичен и педагогически живот да е бил също така наситен и видимите резултати много респектиращи. Високите професионални качества, оценени в цял свят, на българските цигулари се дължат и на тях. Те също са създавали примера за неотменната посветеност на всеки дял от цигулковия инструментализъм, затова да се поддържат най-честните принципи на музициране, които изисква едно безкомпромисно изкуство.

Професор Елисавета Казакова се вписва изцяло в тези определения, макар че за своите студенти и колегите си зад стените Музикалната академия тя е безспорен авторитет и като цигулков педагог, и като изпълнител от първите си стъпки. А собственият ѝ път с цигулката започва още на 6 години в родния Пловдив. Нейната надареност и напредък са забелязани бързо и на 11 години е солистка на Пловдивската филхармония, дирижирана от младия Добрин Петков в края на 50-те. През 60-те години, като ученичка в Пловдивското музикално училище, също е солистка на филхармонията, която тогава дирижират Месру Мехмедов и Иван Спасов, изпълнява Цигулковия концерт № 3 на Моцарт, Концертите за цигулка от Брух и Менделсон. В Държавната музикална академия има щастието да бъде в класа на проф. Георги Бадев, а след това специализира при проф. Христосков и става негова асистентка. През същата 1973 г. получава трета награда, без присъдена първа на Международния конкурс "Тибор Варга" в Швейцария, където журито ѝ присъжда и специалната награда. Участието ѝ в още един цигулков конкурс през 1977 в Германия (Маркнойкирхен) и носи първа награда и лауреатско звание.

В началото на 1980 г. изнася успешно свой рецитал в Париж, след който я канят за заключителния концерт на фестивала "Музикален май" в Бордо. Освен концерти в България, Елисавета Казакова е свирила и в Полша, Германия, Чехия, Русия, Белгия, Холандия, Австрия, Швейцария, Италия, Бразилия. И навсякъде в нейните концертни програми българската музика намира място и своя шанс да звучи в прекрасно изпълнение. Много малко са цигуларите от нейния ранг, които така посветено приемат изпълнението, включително на нови български творби за цигулка, а тя е направила десетки премиери. Повече от 45 години преподава със своята неистова настоятелност и безкомпромисност и от нейните класове излизат много добри, завършени цигулари, за които професионалния път е открит. Ако се считат и първите и излизания на сцена, то тя не слиза от нея 60 години. Независимо колко често са били в по-късен период концертите ѝ, проф. Елисавета Казакова е поддържала изпълнителската си форма и е могла да се включи в отговорни концерти, като честването на 100-годишнината на проф. Христосков през 2018 г. и да изпълни Втория му концерт за цигулка с Оркестъра на Академията.

До самия край на живота си, есента на 2021 г. мисли за своите студенти и прави планове за часовете си през настъпващата учебна година.

Предаването "Студио "Музика" на 17 май от 19.30 часа е посветено на творчеството на изтъкнатата българска цигуларка проф. Елисавета Казакова.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Всички в джаза

Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк". Целта е да има ден, който да събира общности, формации, музиканти, школи, артисти, музикални историци и джаз..

публикувано на 30.04.24 в 16:43

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 май 2024 г.

1 май Свири Оркестърът на Минесота с диригент Осмо Венска. 3.00 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Камерна симфония в до минор, оп.110 а. 3.24 часа – Жозеф Болон дьо Сен-Жорж (ок.1745-1799), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 3 № 1. Солистка: Карън Гомио (цигулка). 3.44 часа – Карлос Саймън (р. 1986), "Елегия: Плач от гроба". 3.50 часа – Густав..

публикувано на 30.04.24 в 07:50

"Вилхелм Тел" от Росини във Виенската държавна опера

В съботната вечер (27 април от 20 часа) ще бъдем във Виенската държавна опера , за да проследим спектакъла на "Вилхелм Тел" с дата 16 март 2024 година. Последното сценично творение на Росини съперничи по времетраене с божествените дължини на Вагнеровите шедьоври. Това е една от причините "Вилхелм Тел" сравнително рядко да се поставя по..

публикувано на 27.04.24 в 07:55
Аделина Александрова и Емануил Иванов

Пианистът Емануил Иванов: артистът трябва да е земен

"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..

публикувано на 26.04.24 в 12:45
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15