Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Псевдоним Вирус и историята на проф. Радка Аргирова

"Псевдоним Вирус с окраска диверсия" – книгата на журналистката и поетеса Юлия Пискулийска връща в 1985 година, когато професор Радка Аргирова, тогава млада стипендиантка на "Хумболт" донася в България в дамската си чанта клетки, заразени със страшен вирус, наречен "Чумата на ХХ век".

"В тази книга сме обхванали десетки години, така че се получи както биография на проф. Радка Аргирова, така и биография на времето. – казва Юлия Пискулийска – Обичам Радка като приятел, но много я ценя като човек на науката, който така е отдаден на тази наука, че наистина води сериозни битки за здравето на човека. Тя е така пленителна, когато разказва за своите вируси, така те увлича, че искаш да видиш какво толкова има в този свят. Започвам от нейното пристигане в България, от срещата ѝ със службите. Колегите ѝ вирусолози бягат от нея като прокажена, но за радост на всички нас има и други, има и човеци."

Според проф. Радка Аргирова всичко, което е извършила тогава, не е геройство, а най-правилното възможно решение. "Просто носех вируса на СПИН и това е. – казва тя – Смелостта дойде после, защото в един дълъг период от време трябваше да доказвам защо е е необходим този вирус, с какво ще бъде полезен на държавата, на науката и то специално в България. Взех вируса от човека, при когото бях на специализация по "Хумболт". Науката е нещо, което колкото е сложно и трудно и за обяснение и за дълбоки проучвания, толкова е важно да бъде популяризирано, защото истинската наука винаги служи на обществото и на човека."

Чуйте в "Какво се случва" Юлия Пискулийска и проф. Радка Аргирова.

Снимка – Регионална библиотека "Никола Вапцаров" Кърджали
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Виктор Антонов

Виктор Антонов за ловната безопасност

Такива предавания трябва да се правят често, защото въпреки инструктажите и здравия разум инцидентите по време на лов са твърде чести.  За пореден път Виктор Антонов, състезател по стрелба и оръжейник, припомня основните правила за безопасност по време на лов, разказва и за постиженията си в лова и в спортната стрелба, а понеже няма как ловци да..

публикувано на 19.03.25 в 18:00

Рехабилитация след инсулт: Как роботизираните устройства променят лечението

В последната петъчна среща, организирана от Асоциацията за инсулт и афазия, специалисти и пациенти се обединиха около важната тема за достъпа на българските пациенти до роботизирана рехабилитация. Тази позиция беше подчертано заявена от д-р Росица Шейтанова, член на УС на Асоциацията на лекарите по физикална и рехабилитационна медицина, в интервю за..

обновено на 19.03.25 в 12:42
Кадър от Центъра за психично здраве за София-област

Какви са заплатите в държавните психиатрични болници? Протестите продължават

Продължават протестите на работещите в психиатричните болници в страната, които настояват за увеличение на заплатите с 50%, както и промяна на условията и категорията им на труд. Работещите в Държавната психиатрична болница в село Карлуково излизат днес на протест от 13:30 ч. пред лечебното заведение също с искания за увеличение на работните заплати..

обновено на 19.03.25 в 12:05

Как се финансират изкуствата? Специален форум в Гьоте-институт

През месец март Гьоте-институт отново отправя покана за участие в специален дискусионен формат, посветен на правото на достъп до култура. Събитието ще предостави платформа за задълбочен разговор по ключови въпроси, свързани с финансирането на изкуствата, културните и творчески индустрии в България. Инициативата е организирана от Сдружение "Фабрика за..

публикувано на 19.03.25 в 10:54

Премиера на романа-дистопия "Свинско сърце"

В деня на представянето на романа "Свинско сърце", авторът Чавдар Михов сподели своите виждания за бъдещето на Европа и света, разглеждайки темата през очите на едно 18-годишно момиче, страдащо от тежко заболяване. В ефира на предаването "Нашият ден", писателят говори за сложната и многопластова структура на романа, която съчетава лични драми и..

обновено на 19.03.25 в 10:50