Документалният филм "Гео Милев в лабиринта на времето" е част от филмовата програма на тазгодишното издание на Аполония 2022.
"Гео Милев – и като възприемане, и като критическа интерпретация – е една от най-проблематичните фигури в литературната ни история. Вероятно би заел челно място в класацията на деформираните прочити – редом с Яворов и Вапцаров. Причината: покритието между поезия и лична съдба превръща "случая Гео Милев" в годен за употреба идеологически инструмент и буквално го приковава в големия наратив на институционализирания прочит през епохата на социализма", пише Едвин Сугарев във вестник "Култура" по повод 110-ата годишнина на Гео Милев.
Документалният филм ни връща обратно в 20-те години, като разглежда националната катастрофа след подписването на Ньойския договор до идването на Андрей Ляпчев на власт. В това време на политически убийства и противоречия, на дълбока човешка драма, социална криза и криза на духа твори и Гео Милев – поетът в лабиринта.
Филмът е приет много добре от публиката, но ето какво споделя продуцентът и режисьор Костадин Бонев за "Артефир": "Понякога имам усещането, че когато един филм се реализира, след неговата премиера времето спира и от там нататък всички прожекции се компресират във времето и се получава много любопитно усещане за нещо, което се развива. Най-често е изненадата в зрителите от гледната точка и от трактовката на филма“.
Според режисьора една от най-големите битки в документалното кино да събаря клишета и да провокира. Всеки един филм е безсмислен, ако не е насочен към днешната публика и към нейното мислене.
"Гео не би бил възможен такъв, какъвто е, без любовта на Милю Касабов и на Мила Милева. Самият Гео Милев е имал ясна представа, каква мисия си е поставил и какво е трябвало да свърши. В днешното време, когато ние си пилеем часовете и минутите по най-безбожния начин, тогава можем да преценим за тези четири-пет години, в които е живял Гео Милев, между 1919 г. и 1925 г., като съберем цялото му творчество – това е колосално“, допълва Костадин Бонев.
Гео Милев може би е най-яркият последователен пример за човек, нямащ отношение към идеологията, но той има отношение към морала и това го кара да говори. Неговият грях е, че говори. Той съумява да създаде кръг от поети и художници около себе си, който според Костадин Бонев заслужава отделно изследване.
Целия разговор с Костадин Бонев можете да чуете в звуковия файл.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg