Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Къде се намира Асос?

Асос – поглед към храма.
Снимка: Оля Стоянова

Къде се намира Асос? Ако питаме пътните карти, те ни показват ясно и категорично, че Асос се намира в Турция, срещу остров Лесбос. Но ако разтворим учебниците по история, тогава ще открием, че Асос е специално място. Тук се е намирал древният храм на Атина Палада и през Античността трафикът на гърци, а също и пергамонци, после и персийци, римляни и византийци, не е спирал. Градът е основан около 1000 г. пр. Хр., и в продължение на почти 2 хилядолетия е важен център за целия античен свят. Аристотел полага тук основите на първата школа по философия през IV в. пр. Хр., през около 55 г. сл. Хр. пътем през Асос се отбива и Свети Павел на път за Милет. През 1330 г., когато го превземат османските турци и мястото е наречено Бехрамкале. Така го търсете и на пътните карти на днешна Турция.

Илхан Варлък от фестивала Troya Culture Route ни разказва повече за древния град и за притегателната сила на това място, пълно с история. "Асос е основан от колонисти – еолийци, както ги наричат, които идват тук от остров Лесбос. След това, по време на периода на управление на древна Гърция, градът е завладян от Александър Велики, а по-късно Асос става и част и от Римската империя."

Какво прави Асос толкова важен за туризма днес?

"Има две причини", казва Илхан Варлък. "Една от тях е Аристотел, известният древногръцки философ, който се премества тук и основава философска школа в Асос през 4 век преди Христа. Той живее в Асос три години, жени се за Пития, племенница на цар Хермий и се установява в града. Някои източници съобщават, че Пития е осиновена дъщеря на цар Хермий, а според други – тя е негова племенничка. При всички случаи има връзка между Пития и цар Хермий, който пък е бил ученик на Платон. А това означава, че е възможно Аристотел и Хермий да са били съученици. И като обобщение, някои учени смятат, че цар Хермий е искал да промени и да построи едно друго обществото, да изгради в Асос една утопия, точно като идеите на Платон. Разбира се, ние никога няма да разберем това със сигурност, но това, което знаем е, че Аристотел е дошъл в Асос, което го превръща в известен философ."

Пристанището на Асос

Асос като че ли е най-точното място, на което можем да си представим съществуването на един град-утопия

"Дори днес Асос си е запазил този имидж – на особено място. И тук през лятото, като част от развитието на града, продължават да се организират философски семинари и класове. Но място е също толкова важно и за религиозния туризъм, тук се организират и религиозни симпозиуми, защото това място е много важно за хората, които вярват, че оттук е минавал пътят на апостол Павел. Ние също така знаем, че евангелистът Лука и неговите седем съподвижници – докато той е вървял по сушата от Александрия до Асос, те са плавали по море, и всички те накрая се срещат в Асос със Св. Павел. Не знаем защо той е предпочитал да върви пеша, но той е вървял до тук и това е било важно за него", разказва Илхан Варлък.

По думите му, това, което прави Асос обаче също толкова известно място, е търговията. Зад малкото пристанище има хотели и ресторанти, но зад тях са разположени много складове, които се използват за съхранение на стоки за износ, като например за дъбов материал, който е високо ценен и търсен. Асос така или иначе е важно място за морски транспорт и износ.

И още едно нещо за Асос – това е място, което е било много известно с производството на саркофази. Да, още преди да се стигне до Асос, днес край пътя лежи един огромен древен саркофаг. Името сакрофаг идва от гръцката дума σαρκός, която означава плът, и фагос, което означава "който яде". Което означава, че когато се положи тялото вътре, то бързо се разгражда от камъка. За камъка от Асос се е смятало, че улеснява разграждането на плътта поради химическите си свойства.

Днешната си популярност Асос дължи донякъде и на Сирийската криза от 2011 година, когато много бежанци правят опит да пресекат Средиземно море оттук до остров Лесбос.

Из улиците на Берхамкале или днешният Асос

Не целият древен град е разкрит в момента

Илхан Варлък казва, че не е ясно какви са точните проценти, но през последните пет години са направени повече разкопки, отколкото преди това. "През последните години работата в Асос е много по-интензивна", казва той.

Аз самата помня Асос преди 11 години, когато селището беше малко пристанище с няколко стари къщи и няколко ресторанта – място, познато предимно на поети, писатели и бохеми. "Да, така беше. Защото преди 11 години Асос беше малко градче, но преди 11 години и Чанаккале беше също така малък град. И преди 11 години и Турция не беше и наполовина с толкова развит туризъм. Това не е само статистика, защото се вижда колко много местни хора посещават този район – Троя, Асос и Чанаккале. Дори няма да е грешно да кажа, че 90 процента от посетителите са турски граждани. И защо Асос се развива – защото все повече и повече турски туристи идват тук", казва Илхан Варлък.

От тук преминава т.н.Troya Culture Route – дългият 12- километра маршрут, който тръгва от Чанаккале и свързва Егейско и Мраморно море. Археологическите проучвания показват, че този регион е изключително богат на история. А маршрутът свършва в древния град Асос – разположен на близо 200 метра надморска височина, и от който се откриват гледки към остров Лесбос и Егейско море.

И понеже е трудно да се видят гледките, можем да чуем част от изпълнението на ансамбъл "Алегра", който по време на фестивала Troya Culture Route, организиран от Министерството на културата и туризма, изнесе концерт на античния амфитеатър в Асос. Ансамбъл "Алегра" със солистка Мехлика Карадениз Билгин включва 8 музикантки, които казват, че техният девиз е "Bе World Music".

Чуйте разговора с Илхан Варлък за древния град Асос и фестивала Troya Culture Route в звуковия файл.

Снимки: Оля Стоянова
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кремена Сьодерстрьом – българката, която преобразява едно проблемно училище в Швеция

Срещаме се в София ден преди годишното събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час", в което е поканена като лектор. Историята на личния ѝ път в образователната система е вълнуващ разказ за амбиция, смирение, упорит труд, осъзнати цели, кураж, последователност и огромна любов към хората. Завършила е лингвистика и журналистика в..

публикувано на 05.05.24 в 10:12

Битка за всяка българска дума

"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса с участието на представители на Регионалното управление на образованието, Хасково и на катедра "Български език като чужд" на Софийския университет. Въпросът може да се тълкува по различен начин..

публикувано на 04.05.24 в 08:09
проф. Илза Пъжева

Защо определени биологично активни вещества са токсични за човешкия организъм?

Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..

публикувано на 02.05.24 в 17:00

Международен договор в защита на Световния океан очаква ратификация от страните членки на ЕС

В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като  Споразумение за BBNJ   и беше..

публикувано на 02.05.24 в 09:36

Борис Шивачев – писателят, пътешественикът, испанистът, социалният мислител

В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..

публикувано на 01.05.24 в 18:05