Традиционно консервираните храни и напитки не просто разнообразявали трапезата на прародителите ни, но им помагали да преживеят сезоните, в които пресните продукти липсвали. За по-бедните домакинства това е било и начин за изхранване през зимните месеци.
Та от тези незапомнени времена, като дойде Димитровден, българските домакинства започват да стягат буренца и бидони и да си припомнят семейните рецепти за любими лакомства. А тези любими лакомства имат разнообразни имена в различните райони на страната ни. Някои са родни, други – заети, трети – комбинирани. Освен общото и актуално "туршия" например ще срещнем още "армейа", "гулийница", "пресол", "зеленица", "комбос", "кардьо", "лахна", "басма"… Да, "басма" – така се наричала вид туршия от зеле или грозде, която се покривала с памучен плат, капакът на бурето се замазвал с тесто, та оттам и широко познатият израз "цепя басма на някого" отначало означавал да окажеш особена почит на някого, като специално за него отвориш за първи път буренцето с туршия.
Освен чрез ферментация и осоляване основен начин за съхраняване на зеленчуци, плодове, подправки и билки било сушенето. И ето нова поредица от наименования – "огърлица", "жуна", "жупа", "сушено", "хаинин", "шумарак" и т.н. Ако преминем към сладостите от варени, сушени, низани и пресовани плодове и плодови сокове, списъкът става огромен. Някои още помнят вкуса на бабиния рачел, пестил, ошаф, булама, петмез, маджун, балсуджук и прочие. Засега не споменаваме млечните, тестените и месните изделия. Тях оставяме за следващ разговор с д-р Маргарита Котева, гл.ас. в Секцията по диалектология и лингвистична география на Института за български език, гостенка на предаването.
Метафора с житейски и медицински привкус, която бе отправна точка в разговора с д-р Наталия Темелкова. Формалният повод бе току-що отминалия Световен ден за борба с диабета. Започнахме своята среща с напомнянето, че д-р Темелкова традиционно ни гостува в средата на месец ноември всяка година и нейната компетентност на ендокринолог винаги буди голям..
Поемаме към Екс ан Прованс с пътешественика Крикор Асланян. Той вече е в Монреал, където живее, но преди да отлети го поканих в студиото, за да разкаже за две емблематични места, свързани с Пол Сезан и Винсент Ван Гог. С него се запознахме покрай книгата му "Един софийски малчуган разказва", но се оказа, че е посетил 35 държави и освен в Канада е..
"Всеки харесва различно време, включително и ние, синоптиците. Ето сега в това антициклонално, барично поле, което определя времето през последните дни, мога да кажа, че времето е скучно, защото и тези пет изречения, които представляват прогнозата за времето, тя, общо взето, е една и съща. Аз от малък и като синоптик вече, харесвам..
Александра Петкова от 12.В клас на НПМГ "Акад. Любомир Чакалов" спечели първа награда на Европейския конкурс за млади учени в Катовице, Полша, придружена със 7000 евро и наградата на Стокхолмския младежки научен семинар. Тя ще посети събитията в Нобеловата седмица. Възпитаничката на НПМГ получи и наградата на Regeneron ISEF, където ще участва..
Навярно повечето от нас, особено принадлежащите към поколенията над 30 години, ще разпознаят у себе си признаците на напрежение, тревожност и дискомфорт пред непрекъснато обновяващите се технологии, средства за комуникация и технологични изобретения. Е, оказва се, че това състояние си има име, а вече се търсят и популяризират стратегии и методи за..
Прочутият мюзикъл "Криворазбраната цивилизация" по пиесата на Добри Войников оживя на сцената на Националния музикален театър "Стефан Македонски". Режисьор..
За големите литературни форуми по света – от Франкфурт до Арабския свят. Тенденциите в художествената и нехудожествената литература и как се отразяват..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
