Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Физика на климатичните промени

"Аз не съм климатолог. Може би се питате защо един космолог и физик на елементарните частици би нагазил в темата за климатичните промени. Причината е, че други, чието бъдеще зависи от правителствените политики, както и онези, които трябва да са способни да преценяват неиздържаните твърдения на политици и медии, също не са климатолози.

Подробностите около мащабните климатични модели , които правят прогнози за бъдещето, може да са сложни и объркващи, но затова пък физиката в основата на глобалното затопляне е напълно ясна и достъпна", пише в книгата си "Науката за климатичните промени" Лорънс Краус.

Лорънс КраусИ въпреки, че в книгата има таблици и диаграми, тя наистина е написана достъпно и разяснява как човешката дейност е отговорна за глобалното затопляне и проследява връзката между затоплянето и тежките последици, които то ще има върху прехраната и подслона на стотици милиони хора, върху икономиката, здравните и социални системи, мигрантските кризи.

На прочутата метафора за светлината в края на тунела, която идва от бързо приближаващия влак, проф. Краус противопоставя друга: "Бъдещето се е устремило към нас като товарен влак, но това става по релси, които самите ние трябва да изградим. Може би все още имаме време да отклоним този влак или да построим мост, по който той да мине безопасно край нас. Никога няма да узнаем, ако не опитаме."

Чуйте Димитър Николов, отговорен редактор на книгата, който разказва повече за проф. Краус и книгата му.

Лорънс Краус е канадско-американски теоретичен физик, професор по физика и автор на няколко бестселъра, включително "Физиката на Стар Трек" и "Вселена от нищото".

Той е привърженик на научния скептицизъм, научното образование и науката за морала. Краус е един от малкото живи физици, посочени от Scientific American като „обществени интелектуалци". Той е единственият физик, получил награди и от трите големи физически дружества в САЩ: Американското физично общество, Американската асоциация на учителите по физика и Американския институт по физика.

По публикацията работи: Росица Михова
ВИЖТЕ ОЩЕ
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57

Как се рецитират стихове за герои

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..

публикувано на 19.02.25 в 16:31
Медресето Хатуние в Караман

Караман – истории от Анадола

"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..

публикувано на 19.02.25 в 13:05
Носител на наградата

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...

публикувано на 17.02.25 в 17:00
Александър Александров

Медици от "резерва"

В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..

публикувано на 17.02.25 в 15:51