"Замъкът на херцога Синята брада", опера в едно действие от Бела Барток

публикувано на 09.02.23 в 18:25

Снимка: Wikipedia

Либрето на Бела Балаш по трагедията “Ариана и Синята брада” на Морис Метерлинк.
Световна премиера: 24 май 1918, Будапеща.
Първо изпълнение в България: 10 февруари 1975, София.

Действащи лица:
• Херцог Синята брада – бас
• Юдит – мецосопран
• Предишните жени на херцога – без пеене

Място и време на действие: замъкът на херцога Синята брада, Средните векове.

Херцог Синята брада въвежда новата си съпруга в мрачна зала на неговия замък. Юдит е изоставила заради любимия мъж родителите си, братята и годеника си. Тя не се страхува от страшните истории, които хората разказват за херцога. Юдит е влюбена и е готова на всичко за Синята брада. В залата девойката вижда седем железни врати и иска да знае какво се крие зад тях. Мъжът ѝ я предупреждава: "По-добре не искай това. Вратите крият страшни тайни!". Накрая той отстъпва пред молбите ѝ. Зад първата врата се оказва стая за изтезания, зад втората – оръжеен склад, зад третата – сандъци със съкровища, зад четвъртата – разкошна тайна градина, зад петата се виждат владенията на херцога.

Мрачната зала става все по-светла. Синята брада предлага всички свои земи, богатства и съкровища на Юдит, само я моли за едно – да се откаже от желанието си да види последните две стаи. Но любопитството на младата му съпруга е огромно и той отстъпва. Зад шестата врата Юдит вижда неподвижно езеро от сълзи.

Тя започва да разпитва мъжа си за предишните му жени и с тревога поглежда към седмата врата. Досещайки се, че отговорът за семейния живот на Синята брада се крие там, Юдит настоява за седмия ключ. Синята брада отваря последната врата и оттам излизат трите му предишни жени, облечени в скъпи мантии и с корони на главите. Всичките си богатства херцогът е получил от техните зестри.

Първата си жена той е срещнал една утрин – затова сега на нея принадлежи всяко негово утро. Втората съпруга е срещнал по пладне – и сега на нея принадлежи всяко негово пладне. Срещата с третата жена се е случила една вечер - сега ѝ принадлежи всяка негова вечер.

За Юдит остават всички нощи на херцога... и диамантена корона. Девойката потреперва от ужас. Тя моли Синята брада за пощада, но херцогът я намята със скъпа мантия, слага ѝ корона на главата и Юдит, приведена от тежестта на скъпоценностите, тръгва след другите три жени и влиза в седмата стая. Вратата се затваря, мракът отново се спуска над замъка. Настъпва нощта, която за Юдит ще бъде вечна.

По публикацията работи: Росица Михова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!