Цикълът е от четири епизода и разказва Балканските войни през дневниците на войници, военни кореспонденти и фотографи, които изследователите наричат "Дневници на болката и страданието, за това, което бушува в телата".
В цикъла проследяваме пътя на българската армия в четири основни посоки на бойните действия. На този фон са разказани и прочетени войнишки дневници, в които са описани политическите и тактически грешки, ужаса на холерата, страха от смъртта, сраженията, които са водили и болката от загубата на бойните им другари.
Епизод три е със заглавие: "Сам на себе си"
В този епизод действието се пренася на Одринския фронт, където е д-р Васил Геров, тогава още студент по медицина, върнал се в България да се сражава в Балканските войни. Успоредно с личните му разкази, съхранени в Златния фонд на БНР и хода на бойните действия, в епизода изследователи на войните и войнишките дневници от това време коментират психологическото състояние на войниците и какво е "треперещ войник". Прочетени са дневници на военни психолози от времето на войните, както и спомените на Георги Михайлов Минчев, от Хасково, командир на 2-ра рота от 10-и Родопски полк, събрани в сборника "Известия на държавните архиви", брой 103-104 от 2012 година.
В епизода участват: доц. Снежана Димитрова, преподавателка по Нова и съвременна балканска история в Югозападния университет "Неофит Рилски", доц. Георги Пеев, преподавател в НБУ, Надежда Павлова, куратор в галерия "Фотосинтезис", Калоян Матев, изследовател на войните и д-р Александър Въчков, изследовател на войните.
Записът със спомените на д-р Васил Геров, участник в Балканските войни е от Златния фонд на БНР.
Безценно за целия цикъл е, че музиката и звуковия дизайн за всеки епизод са композирани, изсвирени и изработени от Михаил Михайлов, звукоинженер в БНР.
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
Световноизвестният певец, композитор и продуцент Пласидо Доминго - младши, син на прочутия испански тенор, представя през март за първи път в България..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
