На 11 юли 2023 г. се навършват 28 години от най-мрачната страница от модерната европейска история – геноцида в Сребреница. В дните между 11 и 22 юли 1995 година сили на босненските сърби, ръководени от генерал Ратко Младич, избиват 8372 мюсюлмански мъже и момчета, като преди това са превзели зоната за сигурност. ООН обявява Сребреница за "зона за сигурност“ и изпраща там холандски военен контингент от 600 души, който в последствие е намален на 400 души, които са леко въоръжение и неразполагащи с нужното разузнаване за ситуацията в анкалава.
Полковник Том Кареманс години по-късно ще сподели по време на съдебния процес срещу него, че не е успял да разположи силите си в Сребреница. На 10 юли полковникът изисква въздушно подкрепление от НАТО, за да може да защити мирното население, но така и не го получава.
Години по-късно съдът в Хага ще признае вината на полковник Том Кареманс, който не успява да защити жители на анклава, които търсят спасение в холандската база и са предадени на сърбите. И до днес процесът по идентифициране на телата на загиналите още не е приключил.
В Мемориалния център Сребреница-Поточари са погребани 7000 жертви на сръбския геноцид. Днес бяха положени тленните останки на още 30 новоидентифицирани жертви. Все още се издирват останките на близо хиляда изчезнали жители.
28 години по-късно никой не говори за справедливост, останали са само болката от трагедията и страхът от ново разпалване на огъня. Дори и след токова години след края на най-кървавия конфликт в Европа след края на Втората световна война показа, че макар и Дейтънският мирен договор да действа, перспективите пред страната продължават да изглеждат много неясни.
Съвременна Босна и Херцеговина е сложна федерална система, която може да бъде оприличена като най-трудно функционираща държава в света. Балканската страна живее в три паралелни реалности – на сърбите с център Баня Лука, на бошняците – в Сараево, и на местните хървати – в Мостар. Всяка от тях има своите медии, политическа и бизнес класа и в не малка степен своята представа за Босна и Херцеговина, както и своята история за гражданския конфликт от 90-те. А ежедневието на младите е свързано с мисълта да намерят работа или да имигрират.
Ето каква споделят две млади босненки, които пазят спомена за мрачните събития от 1995 година.
"Това, което се случи там, всички онези убийства и изнасилвания, беше чудовищно. Но в Босна и Херцеговина продължава да се използва опасна реторика, особено по време на избори, когато избирателите се плашат с призиви за разпадане на страната и нови войни. Хората все още са обиждани или дори атакувани заради тяхната религия, техните имена, особено на места, на които са се водили най-ожесточените битки", казва студентката по физика от Сараевския университет Сабина Ходжич.
Докато Саня Гачич, която има малък бизнес и живее в град Теслич, Република Сръбска, посочва, че независимо че през 2021 г. Наказателният кодекс на страната е променен, като се забранява и наказва отричането на геноцида и възхвалата на военни престъпления, официалните власти в Република Сръбска продължават да го отричат. В момента президентът на Република Сръбска Милорад Додик, който постоянно изтъква връзките си с Москва и Белград, се заиграва с отцепването на Република Сръбска от състава на Босна и Херцеговина, като настоява за създаването на паралелни институции в сръбската съставна част на страната.
Големият въпрос е дали Босна и Херцеговина ще успее да устои на предизвикателствата на времето. Въпреки желанието за промяна, страната трябва да извърви дълъг път, за да достигне до така бленуваната европейска перспектива.
Подробности можете да чуете в коментара на Наталия Маева.
Данни за това как да се отнасяме към покойниците откриваме още в Стария завет. Молитвите за мъртвите съществуват от древност, тъй като "в Христа всички са живи”. Всяка събота от седмицата е посветена на покойниците. Традиция е на задушниците, установени от църквата за общ помен за починалите да се посещават гробищата, за да отдаваме дължимата..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Това отношение към журналисти не е отсега, а от доста отдавна. Минаха немалко години, откакто Анна Цолова влезе в директен конфликт с политици по време на предаване и вместо да беше..
В рубриката "Съвети на адвоката" на юридическото предаване "Законът и Темида" д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски", член на Комисията за защита от дискриминация, дългогодишен консултант на предаването, отговаря в ефир на слушателски въпроси. Гена Видева от Ямбол: Предоставянето на услуги и..
В Деня на народните будители в рубриката "Разговорът" на "Нашият ден" гостуват Иво Сиромахов, писател и автор на книгата "Моите вдъхновители", и Христо Блажев, създател на сайта "Книголандия" и групата "Какво четеш" с над 200 000 членове. Те споделиха своите мисли за будителите и вдъхновителите. Иво Сиромахов разказа, че след като е..
Изкуствен интелект и киберсигурност – възможности за генериране на престъпления и ниво на защита. Каква е ролята на ИИ и има ли той негативни страни? Проф. Илин Савов е директор на Научноизследователския институт по продоволствена сигурност към Тракийския университет в Стара Загора (единствен у нас). Експерт по проблемите на националната,..
Мечтаният от мнозина остров Бора Бора е малко късче земя от архипелага Дружествени острови на Френска Полинезия, заобиколено от лагуна и риф. В центъра му..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
В средата на 60-те години пред знаменития френски маестро се отварят широко вратите на най-реномираните театри на Стария континент и отвъд океана...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg