Изложба от текстове с непознати детайли от живота на първия български владетел след Освобождението, 1878 г., както и с непоказвани снимки, се открива на 5 септември от 17 часа в Огледалната зала на Националната галерия. Някогашният дворец е най-подходящото място за експозицията, защото тъкмо княз Александър фон Батенберг Първи (1879 – 1886) е превърнал руините на турския конак в съвременна европейска сграда. А ако човек се отклони вдясно от Балната зала, ще попадне в помещението, където е бил личният му кабинет.
Изложбата е резултат от тригодишни издирвания по архиви и фамилни колекции на фондация "Хайлигенберг Югенхайм" (името на фамилния замък на българския монарх).
Озаглавена е "Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба", по детския прякор, с който са го наричали близките му. Ранните му години минават в имението "Хайлигенберг" на семейство Батенберг в германския град Югенхайм.
В България със задачата да представи изложбата се е заела фондация "Ценности" на Антонина Стоянова, съпруга на президента Петър Стоянов (1997-2002).
Със спомоществувателството на Столична община на втория етаж в двореца ще бъдат показани 28 пана със снимки и текстове на български език.
(Версията на английски и немски език на всяко пано може да бъде четена чрез QR кодове.)
От прецизно и професионално подбраните фотоси, картини, факти и документи личи привързаността на Сандро към България. Князът се е бил в Руско-турската освободителна война, а после е избран от Великото народно събрание във Велико Търново през 1879 година. Въпреки липсата на политически опит, той поставя основите на българската държавност, полага началото на важни институции в образованието, военното дело, правосъдието. Фон Батенберг дори се противопоставя на Великите сили, отстоявайки каузата на младата си държава, възстановена на картата на Европа след петвековното османско владичество.
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg