"Мама и татко се сгодиха през октомври 1927 г." – с това изречение започва "Бивалици", автобиографичната книга на Вера Мутафчива. С неподражаемия си стил и гледната точка на всеприсъстващ автор тя разказва първите си съзнателни спомени, всъщност опреди това както стана ясно. Със забележителен стоицизъм, ирония и самоирония тя предава не само своите преживявания, но и премеждията през които минава семейството ѝ, както и историческите събития, на които е свидетелка. "Татко Петко, ти нищо не работиш, само четеш, пишеш и пушиш", казва авторката на баща си (Впрочем, баща ѝ чете и когато се храни на масата или върви по улицата). По-късно, със себеирония тя ще разбере бащините занимания, защото и нея ще сполети същото: половин век да вади хляба си като чете, пише и пуши.
"Двурогото чело, стиснати устни, и нещо бабаитско в позата. Характерец!" - описва себе си авторката и споделя, че съумява да преживее немалкото премеждия, които животът ѝ поднася с "ведър темерутлук", избирайки за себе си жанра на трагикомедията.
Ранните детски впечатления, отработването на травмите, педагогическите похвати на времето са тема на презентацията на психотерапевта проф. Орлин Тодоров "Трагикомедия или ведър темерутлук – историята на една психическа устойчивост".
Откъсите от "Бивалици", прочетени от актьора Веселин Ранков, както презентацията на проф. Тодоров са любезно предоставени от екипа на "1002 продукции", студио за производство на аудиосъдържание.
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..
На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..
През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..
Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..
Радиотеатърът е подготвил за своите почитатели три произведения на полския драматург Славомир Мрожек: "Лисан кандидат", "Лисан философ" и "Вода". Идеята за миниатюрите с главен герой Лисан идва на Мрожек от знаменития средновековен пародиен епос "Роман за Лисан", в който главни герои за животни – лисица, вълк, мечка… Мрожек обаче обръща нещата:..
В навечерието на Международния ден на танца "Артефир" запознава слушателите с една вълнуваща новина от звездната карта на световния балет...
Божана Славкова, победител в най-големия световен поетичен конкурс Mili Dueli, се превърна в първия български автор, спечелил голямата награда с..
"Духът на миналото – съхрани и предай на поколенията" – това е надсловът на фестивала, организиран от читалище "Светлина 1940" в с. Ловчанци, община..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
