Какви са приетите промени в основния закон – Конституцията на България? Кои от тях оспорва пред Конституционния съд президентът Румен Радев? Какви са мотивите?
Д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Свети Климент Охридски", дългогодишен консултант на "Законът и Темида", коментира темата в предаването:
"Основните промени касаят съдебната власт. Наред със съдебната власт имаме реорганизация на служебното правителство. И също така имаме изменения в условията за избираемост на народни представители. Тук можем да причислим възможността НС да избира органи с квалифицирано мнозинство.
Във всеки един момент, в който се изменя Конституцията, това е историческо събитие. Що се отнася до съдебната власт, действително имаме до голяма степен отделяне на прокурорите и следователите от съдиите – Висш съдебен и Висш прокурорски съвет.
Тъй като НС трябва да посочи и да избере 11 члена, такава е волята на Великото народно събрание от 1991 г. Въпросът е къде и по колко члена да бъдат позиционирани в двата висши съвета. НС установи, че на съда следва да му се даде по-голяма самостоятелност при неговата самоорганизация в рамките на ВСС и по-голямо участие на Народното събрание във Висшия прокурорски съвет.
И оттук произтичат двете противоположни страни на един медал. От една страна, Висшият съдебен съвет чрез заниженото участие на членовете, избирани от НС, има риск да се капсулира и на практика да си е самодостатъчен при решенията, които взема. От друга страна, е налице голямото политизиране, с оглед завишения брой на членовете в Прокурорския съвет, избирани от гражданската (т.нар. "политическа") квота от страна на НС.
Промените в това кой да бъде служебен премиер. Вече служебен премиер ще може да стане човек на един от следните постове – председател на НС, управител и подуправител на БНБ, председател или зам.-председател на Сметната палата, омбудсманът или негов заместник. Това е големият проблем, тъй като учредителят на властта – Великото народно събрание – е предоставил на президента определен кръг правомощия, изброени в Конституцията. Предоставена е и възможността да се додават правомощия на президента чрез закон, когато НС прецени, че това е необходимо.
Що се отнася до правомощията по закон, там дискусията е отворена и можем да кажем, че могат да бъдат ограничени. Но що се отнася до правомощията на президента по Конституция от Великото народно събрание, е твърде смело да се пипат тези правомощия. И в този смисъл изброяването на конкретен кръг лица, измежду които може да имаме министър-председател, намалява дискрецията на президента. На практика това стеснява неговите правомощия. Също така се губи и фокусът на избираемата длъжност.
Депутати и министри с втори паспорт. С обнародването на измененията на Конституцията двойното гражданство като че се запази само и единствено за народните представители. В хода на приемането на измененията като че ли касаеше и министрите. Това, което е факт и е обнародвано вече в ДВ обаче е, че не се позволява на министрите и министър-председателя, и президента и вицепрезидента да имат двойно гражданство.
Запазен ли е принципът на единството на съдебната власт? Може ли Конституционният съд да изземва функциите на Народното събрание и да нарушава принципа на разделение на властите и да бъде едновременно и пазител, и учредител на властта? Още за процедурата за изменението на основния закон и резервите по това на президента, също и относно по-краткия мандат на главния прокурор от 7 на 5 години, както и отпадналите от първоначалния замисъл за изменение на Конституцията – чуйте подробности от звуковия файл.
Снимка – БНР
По повод Световния ден за безопасност и работа, отбелязан миналата седмица (28 април), в "Нашият ден" проф. Донка Байкова споделя своите съвети за хранене в забързаното работно ежедневие. Климатичните промени тази година са акцент в обществения разговор за трудовата безопасност. В тази връзка проф. Байкова казва: "През последните години има..
В седмицата на Христовите страдания в "Нашият ден" писателят и журналист Ангел Иванов разсъждава за саможертвеното поведение на човека . Иванов вярва, че любовта и доброто са иманентни качества на човека , вменени от божествения първообраз. Чрез тяхната проява е възможно душата да достигне своята крайна дестинация, която всъщност е едно..
На 28 април беше отбелязан Световният ден за безопасност и здраве при работа, посветен на значимостта на създаването на безопасна и здравословна работна среда за всички. В тазгодишната светлина фокусът е върху въздействието на изменението на климата върху безопасността и здравето при работа (БЗР). Защо работим, или работата като житейски и..
В своята ежедневна рутина работата изпълнява роля, която е далеч по-сложна от простото изкарване на прехраната. Тя е източник на смисъл, идентичност и социално влияние. В рамките на предаването "Нашият ден" четири различни събеседници – юрист и психолог, книгоиздател и музикален продуцент, имигрант, както и антрополог , споделят своите уникални..
Как професионалното битие се отразява на човешката ни същност? Колко е важно да знаем кои сме и да откриваме смисъл в работата, която извършваме? Оставят ли работните ни часове място за каузи, етика и личен живот – разговор в "Нашият ден" със социолога Милена Статева . По думите на Статева трудът е това, което ни отличава от животните –..
Като във всички отношения – между хората, между изкуствата, между световете в нас и извън нас, между това, което е тук, и това, което го няма – човек..
Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик..
Иновациите, като двигател на напредъка, неизменно водят към подобрение на живота в обществото и стимулират икономиката на държавите. В противоположност,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg