Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Пенка Петрова: Младите проявяват интерес към работата в Института по микробиология на БАН

проф. Пенка Петрова
Снимка: БГНЕС

Институтът по микробиология "Стефан Ангелов" при Българската академия на науките организира тържествено честване на своята 77-годишнина и на 20 години от членството си в мрежата "Пастьор". Празникът е под мотото "Успешни истории на български учени в мрежата "Пастьор". На него присъства и д-р Сесилия Кастило, отговорник за регионалното и стратегическо развитие на мрежата "Пастьор" в Евро-Средиземноморския регион. Преди година, на 14 март 2022 г., председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски връчи почетен плакет – "златен" на БАН, на директора на Института по микробиология "Стефан Ангелов" проф. Пенка Петрова, за съществения научен принос за развитието на микробиологията в България.

Тази година Институтът по микробиология чества и 20 години от членството в мрежата "Пастьор", където се обединяват усилията на 30 института от 5 континента и 25 държави, уточни проф. Петрова. Център на тази мрежа е институт "Пастьор" в Париж, а останалите са институти в Африка, Южна Америка, Азия и много институти в Европа, допълни тя.

"Алианс Пастьор" финансира научни проекти и за последните години могат да бъдат споменати много от тях. Сред финансираните проекти в сферата на здравеопазването са и средствата за българската ваксина срещу Covid 19, уточни проф. Петрова. Сред финансираните научни изследвания са молекулярните изследвания на туберкулозата, изследванията на връзката между грип и ревматоиден артрит, изучаване микробиома на човека и връзката между чревната микрофлора и заболяванията, съобщи в предаването "Следобед за любопитните" проф. Пенка Петрова. Българската ваксина срещу Covid не стана производствена ваксина, но остана като успешен научен продукт и даде възможност за технологичен скок в изследванията за предлагането на различни ваксини и за други заболявания, уточни проф. Петрова.

В последните години интересът към Института по микробиология през последните години е голям, не само заради подобрените условия за работа тук, но и интересните теми, това, че се работи в най-новите области на науката, сподели проф. Петрова. В момента в института се работи по теми, свързани със здравеопазването – като затлъстяване и други заболявания, които да се третират с растителни екстракти. 

Друга интересна за младите микробиолози тема е търсенето на биоразграждането на пластмаси, един световен проблем, а в българския институт успяват да изолират съобщества, които разграждат пластмасите, замърсяващи природата.

Повече за събитието и още подробности от разговора с проф. Пенка Петрова – можете да чуете от звуковия файл.

Снимка – БГНЕС

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Илза Пъжева

Защо определени биологично активни вещества са токсични за човешкия организъм?

Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..

публикувано на 02.05.24 в 17:00

Международен договор в защита на Световния океан очаква ратификация от страните членки на ЕС

В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като  Споразумение за BBNJ   и беше..

публикувано на 02.05.24 в 09:36

Борис Шивачев – писателят, пътешественикът, испанистът, социалният мислител

В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..

публикувано на 01.05.24 в 18:05

Държавата за децата – добър 3.59

Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам –  Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..

публикувано на 30.04.24 в 17:17

Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката

В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде..

публикувано на 30.04.24 в 15:40