София попадна в Топ 50 на най-замърсените градове в света, ситуацията е малко по-добра от тази в Букурещ и Киев, както и доста по-приемлива от тази в Берлин. София се нарежда на 50-о място в тази класация с индекс 65, което съответства на умерено замърсяване на въздуха. Румънската столица Букурещ е на 35 място в същия списък.
В същото време знаем, че Европейският парламент и Европейският съвет постигнаха политическо споразумение за предприемане на по-сериозни мерки за подобряване на качеството на въздуха. То предвижда по-строги лимити и целеви стойности в сравнение с настоящите за няколко замърсителя, включително прахови частици. Също така до 2030 година емисиите, които са най-вредни за човешкото здраве, трябва да бъдат намалени два пъти.
Доктор Александър Симидчиев, пулмолог и председател на Сдружение "Въздух за здраве", споделя своето мнение относно предстоящите регулации и изготвянето на пътна карта за по-чист въздух. "Процесът на консултации върви във всички държави-членки на Европейския съюз, като се включват и обществени обсъждания за всяка предложена мярка", посочва д-р Симидчиев. "Оценката на комисията е базирана на междинните данни, защото сме в преходен период до 2030 година."
Разговорът продължава с акцент върху важността на нивата на замърсяване. По неговите думи Световната здравна организация (СЗО) е категорична в твърдението си, че няма безопасно ниво на замърсяване на въздуха. Всяко ниво, което надхвърля фоновите стойности, представлява потенциален риск за здравето на хората. "Нормите, установени от ЕС, са по-високи от тези на СЗО", посочва д-р Симидчиев. "Този проблем става все по-актуален, защото според СЗО, натрупаните данни за опасността на замърсяването на въздуха налагат намаляване на нивата до поне два пъти."
Важно е да се отбележи, че по неговите думи миксът на замърсители в различните градове варира. В София например автомобилният транспорт и битовото горене за отопление играят основна роля в замърсяването на въздуха, особено по време на зимния сезон. В резултат на това здравословните проблеми, като аритмии, хипертония и респираторни заболявания, са по-чест в този период.
По неговите думи съществуват две главни групи заболявания, причинени от замърсяването на въздуха: алергии и респираторни инфекции. "Замърсяването на въздуха увеличава броя на алергичните реакции, като същевременно потискат имунната система и предизвикват по-лесно инфекции", обяснява д-р Симидчиев.
"Самото замърсяване на въздуха предизвиква две групи заболявания – едните са свързани с обостряне на алергии, защото те се предизвикват от полени, но те се пренасят много по-добре, когато има частици във въздуха, по които те могат да полепнат и да променят имунологичната си характеристика. Замърсяването увеличава рязко броя на алергичните заболявания. Другите заболявания са същите тези частици, ако няма полепени полени по тях, те пък потискат имунната реакция на дихателната система и отварят вратата към инфекции", казва той.
Наближаването на регулации и строги мерки за контрол на замърсяването на въздуха е крачка в правилната посока. С подкрепата на експерти като д-р Симидчиев и ангажимента на институциите, можем да се надяваме, че в бъдеще ще дишаме по-чист въздух и ще живеем по-здравословно.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Тази събота, 22 март, отбелязваме Часа на Земята. Тази година той съвпада със Световния ден на водата, затова от WWF - България го посветена на реките, влажните зони и техните обитатели, а символ на кампанията в България са речните видри. По традиция Часът на Земята се отбелязва в последната събота на март, но важни международни празници..
Негово Превъзходителство г-н Арун Кумар Саху, посланик на Индия в България, беше гост в ефира на "Нашият ден", в рубриката "Разговорът". Това е първото интервю, което новият посланик на Индия в България дава за Българското национално радио. Разговорът се проведе в сградата на Посолството на Индия в България, като записът беше осъществен от колегата..
Как да създадем по-добра правна среда за доброволците в България? Какви са промените в законодателството за насърчаване на доброволчеството? Кои са проблемните полета пред Закона за насърчаване на доброволчеството? Възможно ли е приемането на Закон за доброволчеството? Това обсъдиха на 18 март повече от 80 доброволци и представители на организации,..
Снежана Ташева, преподавател по физика и английски език, писател и преводач, разказа в ефира на предаването "Нашият ден" по програма Христо Ботев за нестандартната идея, която стои зад създаването на конкурса за "тъп разказ". Според нея, целта на конкурса е да предизвика авторите да използват своята креативност и да създадат нещо интересно за..
В какво превърнаха ненужните отпадъци децата в Стара Загора? Програма "Христо Ботев" следи конкурса "Боклучко и магията на рециклирането", насочен към детските градини в града. Редакторът Ани Маринова разговаря с Мария Горчева, директор на IX ОУ "Веселин Ханчев" в Стара Загора, организатор на инициативата. Слушайте!
Новият български сериал "Майките" има премиера в родния телевизионен ефир. Създаден е по едноименния роман на Теодора Димова. В продължение на шест..
Ректорът на МУ-Плевен проф. д-р Добромир Димитров, в качеството си на председател на Сдружението на медицинските университети в България, инициира на 10..
На 53 години ни напусна поетесата и преводачка Мария Липискова. Тя е завършила "Българска филология“ в Шуменския университет "Епископ Константин..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg