Село Момчиловци е богато на музикални традиции, извор на самобитни изпълнители в Централните Родопи. Момчиловските музиканти са признати майстори певци и свирачи не само в региона, но и по съборите за народно творчество, в медиите, на концертни участия. За познавачите на народната музика и изследователите на музикалния фолклор са познати изявите на Лазар и Костадин Каневски от първия събор-надпяване на Рожен (1961), кларинетистът Тодор Пичуров, талантливите певици Ангелина Никова и Мария Маринска, достигнали професионално развитие в Държавния ансамбъл за народни песни и танци. Ангелина Никова, родена през 1933 г., е първата родопска певица на ансамбъл „Филип Кутев”, която пренася момчиловските песни в сценичното изкуство. Скоро тя навърши 85 години – повод да ни разкаже за семейството, репертоара и успехите с ансамбъла:
Помня неделните хорà в моето родно село Момчиловци, Смолянско. Съпровождаше ги гайдарят Лазар Каневски. На седенките пеех с жените, където отпусках гласа си да ме чуят надалече. Една от основните причини да заобичам народната песен и в последствие да стана певица е средата, в която съм израстнала. В моето семейство и в рода ни всички пеят. Най-много песни съм научила от стринка ми Иванка Андреева, от баща ми също. Той свиреше на тамбура и пееше. Цялата махала се събираше в нашата къща по празници, бяхме много гостоприемни хора. Запях пред публика още в първи клас. Имахме училищен хор и цялото село идваше да ни слуша. Родопчани са музикални, знаят много песни, пеят навсякъде.
Както всеки човек и Ангелина Никова има щастлива случайност в живота си. През 1952 г. започва работа като сервитьорка в курорта Пампорово. Сред почиващите е композиторът Димитър Петков, който информира певицата за новосъздадения ансамбъл в София, а диригентът му Филип Кутев търси певици от цяла България.
Явих се на конкурсен изпит и бях приета в състава на Държавния ансамбъл, където изживях най-хубавите си години, споделя Ангелина Никова. – Цялото село се събра да ме изпрати за София. Никога няма да забравя този момент. Дойде и Пичура (Тодор Пичуров – М.В.), той беше известен музикант не само в Смолянския край, но и в Пловдивския. С него съм пяла и по сватби. От 360 певици на конкурса приеха само три, сред тях беше и Тоска Райчева – тракийска певица, аз бях алтистка в трети глас.
„Заборила Яна” е първата родопска песен, която Филип Кутев обработва от репертоара на Ангелина Никова. Нейният алтов глас успешно се вплита в камерни вокални формации с певици от Държавния ансамбъл – триото на „Лале ли си, зюмбюл ли си” с Верка Сидерова и Янка Танева, квартета на „Моме, малка моме”, където пее с Бойка Присадова, Мария Маринска и Добринка Шангова, „Момиченце мало” в дует с Файка Сиракулева и др. В Българското национално радио записва самостоятелно шест песни, обработени от Иван Кирев и Коста Колев в края на 1950-те години.
В радиото искаха да запиша още песни, но как да ви кажа, аз не бях от тези певици, които да се изявяват и да правят записи. С ансамбъла съм обиколила 28 страни по света. Първото ни турне зад граница беше във Франция от 12 до 15 март 1955 г. Имахме големи успехи, всички се уважавахме – не само певиците, но и с оркестъра, и танцовия състав, подчертава певицата. Както при повечето родопски певци и в репертоара на Ангелина Никова най-голям дял заемат седенкарските, сватбените и гурбетчийските песни – „Слана падна, Гане”, „А га са жениш Минко”, „Росице, руса девойко” и др.
Много се радвам на младите изпълнители, които разпространяват народната песен и така да продължават. Чувствам се горда, когато чуя моя песен и въобще народни песни от цяла България. Не мога да живея без музика, слушам непрекъснато. Това е моят живот, казва 85-годишната певица със запазен родопски стил, репертоар и диалект. Последовател в семейството на Ангелина Никова е племенникът й Тома Карапаунов, дългогодишен хореограф на ансамбъл „Родопа” – Смолян, преподавател в НУФИ „Широка лъка”, възпитаник на Държавното хореографско училище.
Разговора с Ангелина Никова в „Полет над Родопите” и нейни записи от фонда на БНР можете да чуете в звуковия файл.
Областният управител Никола Чанев също не скри възхищението си: "37 картини са повече от впечатляващо. Аз се радвам, че имаме възможност да се насладим на такива прекрасни творби от утвърдени имена, класици, както и нови дарования. Искам да пожелая много успех на изложбата и много закупени картини" Никола Чанев пожела успех..
Държавният фолклорен ансамбъл “Филип Кутев“ ще представи в Кърджали най-мащабния си спектакъл “Извори”, който е част от националното турне на ансамбъла през 2024 година. Събитието ще а на 6юни, от 19 ч., в Театрално - музикален център Кърджали (театъра). Със специалното участие на “Quarto Quartet”. В новаторския спектакъл участват над 100 певци,..
Следва една рецепта на Росица Генчева за козунак на конци в домашни условия с точни указания за втасването на тестото . Ще чуем и защо хлебарят е добър психолог, мнение на шеф Пеньо Иванов, който също както Генчева е имал множество участия в известното кулинарно предаване на Иван Звездев. Във втората част на предаването, веднага след новините в 17..
Единственото място в Родопите, където се срещат дивите овце - муфлоните, е Държавното ловно стопанство "Женда". Наричат го "Царството на муфлона". Някога в българските земи това е бил един от най-масово срещаните видове, който изчезва вследствие на лов. Преди няколко десетилетия започва възстановяването му. Държавно ловно стопанство "Женда" е..
До края на май, 2024 г. пътят от гръцка страна при ГКПП Рудозем-Ксанти ще бъде звършен. Това прогнозира областният управител на Смолян Захари Сираков в ефира на Радио Кърджали. Той увери, че от българска страна всички процедури са изпълнени за отварянето на пункта и изрази надежда, че поне до средата на тази година "Рудозем-Ксанти" да бъде отворен за..
Приоритетно разходване на средствата от бюджета за туризъм за обекти, които са с най-голяма посещаемост препоръчват бизнесмени от бранша. Имат подозрения, че с пари от 85-те хиляди за финансиране на дейности по Програмата за развитие на туризма в община Кърджали ще бъдат асфалтирани селски улици в неатрактивни за туристите села, за да се изпълнят..
Винаги има смисъл. И – не на апатията! Така с две изречения може да се обобщят уроците, които младежи са научили от участието си в проект за запознаване с работата на местните власти. Изводът, обобщен в няколкото думи изрече в ефира на Радио Кърджали един от участниците – Любо, ученик в СУ „П. Р. Славейков“ в Кърджали. Учениците Мелвин и..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478