Художничката Ваня Петкова един от героите в "Духът е воля"

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• проф. Димитър Димитров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Радка Димитрова, редактор на книгата ''Духът е воля''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Художничката с увреден слух Ваня Петкова е единствената от Кърджали, която е включена в енциклопедията "Духът е воля". Книгата е трети том от поредица за изявени пловдивчани и разказва 88 възхитителни примера за дух, борбеност и човечност на хора със специфични състояния, постигнали изключителни резултати в изкуството, музиката, литературата, поезията, спорта.

Силна емоция по време на представянето показа и редакторът на книгата "Духът е воля" Радка Димитрова. Ние трябва да се учим от тях, не те от нас, каза тя за Радио Кърджали.

Хората със специфични състояния не са хора с увреждания - те ежедневно доказват, че могат. И това е потвърждение на тяхната равноправност, адаптивност и креативност - качества, с които напомнят на всички останали, че животът е прекрасна възможност за преосмисляне и за нови пътища, когато си различен.

Книгата е трета в поредица енциклопедии за изявени пловдивчани. Първите два тома събират 1000 личности от цял свят, свързани с Пловдив, от създаването му до наши дни. Третият том - "Духът е воля" излиза извън рамките на града под тепетата и разказва историите на хора с увреждания, постигнали върхове в професиите и хобитата си, които живеят в София, Пазарджик, Кърджали, Русе, Варна, Бургас, от цяла България.

Тази книга ми е душата. С такава любов я направих, изпитвах огромно удоволствие да работя с тези хора. Още първите разговори с тях бяха с много оптимистично настроени хора. Тук няма нито един мрънкащ човек. Митко Костов, който е с един крак, ми вика - Абе, Раче, какво ми е на мене, аз съм здрав. А ние, като кихнем, и вече сме болни. Силни духом хора, разказва Радка Димитрова. Аз мислех, че те ще ми нарушат душевното равновесие. напротив, те ми дадоха една нова философия на живота, едно ново виждане. Дадоха ми една сила, те наистина са хора на духа, категорична е тя.

Според нея не те имат мисия да учат хората около себе си. Мисията е наша - ние трябва да се учим от тях. Обществото като цяло, политиците, отговорните личности са много големи длъжници към хората с увреждания. Според Радка Димитрова съществува престъпна незаинтересованост от страна на държавата към всички тях. Ние трябва не да свикваме с тяхното присъствие, а да бъдем винаги на разположение да им помогнем, да ги разберем, да им съдействаме, казва Радка Димитрова.

Тя твърди, че няма любима история сред описаните в книгата. Всяка история ме докосваше много силно и следващата още по-силно. Нямам любими герои. Всички ги обичам, те са уникални. По време на работата си търсех не само пострадали, а изявени в професиите, както е с Ваня случая, тя е уникална. Спрях до 88 истории, защото това е показателно число на безкрайността. И им пожелах безкрайно да бъдат щастливи и всички техни желания да се сбъдват, казва Радка Димитрова.

Още за книгата "Духът е воля" и за представянето й в Пловдив може да чуете в интервютата на Станислава Георгиева с проф. Димитър Димитров и Радка Димитрова в прикачените звукови файлове.