Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Прогнозите за пробив на радикални и евроскептични партии се потвърждават

| обновено на 26.05.14 в 11:45
Убедителната победа на ГЕРБ е обект на много кулоарни коментари в Брюксел. От Европейската народна партия вече на няколко пъти разпространяват данните от България, включително и за резултатите, постигнати от Реформаторския блок. Според обобщени данни на ЕНП от 17 страни, в които има екзитполове, партията води пред социалистите в 10.

Вече е ясно, че блокът на Ангела Меркел остава значително пред социалистите в Германия, но губи позиции, докато те печелят такива. Ясно е и че германците ще изпратят в следващия Европейски парламент и една нова партия, наречена "Алтернатива за Германия", която е против общата европейска валута.

Други много коментирани тук данни са за победата на крайнолявата гръцка партия СИРИЗА.

Резултатите от екзитполовете и в други страни като Австрия и Финландия показват, че прогнозите за пробив на радикални, евроскептични и популистки партии се потвърждават.

Триумф на евроскептични, популистки и радикални партии, поредна победа на ЕНП и избирателна активност малко над досегашната – това показват обобщените предварителни резултати от европейските избори в 28-те страни - членки.

Победата на Марин Льо Пен във Франция и на Найджъл Фараж във Великобритания масово се определя като политическо земетресение. Заедно с различните крайно леви и крайно десни партии от Дания, Австрия, Гърция, Италия, Унгария и други страни, общият брой на евроскептичните депутати в следващия Европейски парламент се очаква да надхвърли 100.

На този фон всички традиционни партии подчертават, че радикалните им опоненти няма как да вземат превес - и че огромното мнозинство остава проевропейско. Най-многобройна в него и занапред ще е Европейската народна партия – според последните прогнозни резултати с 212 места, втори са социалистите със 186, следват либералите, зелените и консерваторите. От Партията на европейските социалисти признаха правото на претендента на ЕНП Жан Клод Юнкер първи да се опита да събере мнозинство около кандидатурата си за шеф на Еврокомисията и дори допуснаха да го подкрепят – но с условие за по-социално справедлива политика.

Самият Жан клод Юнкер не изключи подобна голяма коалиция, но подчерта:

Ще вляза в преговори със социалистическата партия, разбира се, но няма да застана на колене пред нея – защото партията, която е номер едно, не трябва да застава на колене. Дори и тя обаче трябва да търси компромиси с останалите, подходящи политически сили в Европейския парламент. Ще търся съгласие и със зелените, и с либералите. Ако обаче се окаже, че подкрепата за мен зависи от крайно десните, няма да приема подобна подкрепа и ще се откажа от намерението си да оглавя Европейската комисия.

Средната избирателната активност – по неокончателни данни от 43,11 на сто, е другата голяма новина от евровота – защото за пръв път е преобърната негативната тенденция всеки следващ път да гласуват все по-малко от избирателите. Макар и само с една десета от процента, този път техният дял е нараснал и традиционните партии тълкуват това като знак за растящо доверие към Евросъюза като цяло.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!