„Тази година няма да бъде честван така, както предни години и заради ограничителните мерки, и разбира се в името на това да се спаси здравето на хората. Отпадат кушиите, отпада и празничното хоро, което се прави всяка година. Това е хорото след обяда с гост-изпълнител, с много настроение и с различни изпълнители и самодейци от читалището“ – каза още Ива Накова.
Тя припомни някои от традициите на Тодоровден. Например това, че мъжете имат задачата да загледат, да изберат своята бъдеща булка. Момите пък се обличат с най-красивите носии. „Тодоровден идва с пролетта, носи нов живот, нови надежди, нови неща, а защо не и нова любов? Най-вече в основата на този празник е любовта. Любовта към конете, но и любовта между хората“.
Друга традиция е жените, които са се омъжили през изминалата година, да се поклонят на своите свекърви в знак на почит и уважение, да покажат колко работни са. Те се покланят три пъти и колкото по-ниско се покланят, толкова по-ниско ще могат да жънат през лятото. След ритуалния поклон се прави друг много важен ритуал – захранването на конете. Захранването е с пет елемента. В основата е хлябът. Той се приготвя в четвъртък преди Тодоровден. Два са ритуалните хляба – Св. Тудор и Св. Петка. Хлябът може да бъде под формата на подкова, може да бъде кръгъл и съответно отгоре да е изобразена подкова или конска глава. Следващите елементи са сол за кърмило, царевица - за да припкат конете, чесън против уроки. Захранват се и със захар, за да бъдат зъбите на конете бели и да блестят като диаманти.
„Почти във всяка къща има кон“ – разказа още в ефира на Радио Благоевград Ива Накова.
„В Бачево живеем около 1 800 човека, със сигурност конете са много. Конят е част от семейството. Няма как това животно, останало от отколешни времена, да не бъде днес част и от традициите, част и от бита и изобщо от живота на бачевци. Празникът ще пребъде, макар и в тази ситуация, макар и съвсем, съвсем символично, ще бъде отбелязан. Мисля, че всеки в сърцето си ще го отбележи по своя начин и ще го отпразнува вкъщи с най-близките си хора“.
Чуйте в звуковия файл разговора на Елизабет Александрова с Ива Накова.
Има неотчетени преференции при изборите за Народно събрание - това е един от изводите при проверките, които правят представителите на Демократичния център в момента. Само в някои от избирателните райони, включително и в Благоевградския избирателен район неотчетените преференции са 11 905 броя. Повече от 800 са в Благоевградския избирателен район...
180 години се навършват от построяването на православния храм „Свето Въведение Богородично“ в благоевградския възрожденски квартал „Вароша“. По този повод в Регионалния музей ще бъде открита изложба. На 21 ноември, в Деня на християнското семейство и на патронния празник на храма - Въведение Богородично ще бъде открита музейната..
Целият бранш вече е в последните фази на подготовка за зимния сезон. Това каза за Радио Благоевград Малин Бистрин, председател на Съюза на туристическия бизнес в Банско. „ Резервациите за зимния сезон са в две фази, като първата е през ранната есен, когато се записват основно чуждестранните туристи и фенове на Банско. Те правят своите..
Подписка от над 200 души, писма до десетки институции и срещи с отговорните лица е направила заради безводието в село Стоб Венцислава Венчова. „Проблемът с липсата на вода в селото не е от вчера, а е от десетки години и все още решение на проблема няма, а напротив, нещата се задълбочават, защото не само през лятото, но и сега, през зимния..
Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом след президентските избори в САЩ даде силен тласък на криптопазара. Само за няколко дни цената на биткойн се е повишила рязко и в момента заема първа позиция по пазарна капитализация. „Щатитe обявиха, че ще изградят така наречения биткойн стратегически резерв. Това означава, че правителството на САЩ..
В рубриката „Старите нови занаяти“ по традиция представяме творци, които използват креативността си и дарбите, за да възродят и дадат нов облик на стар занаят. В миналото техниката на рисуването върху коприна се е наричало батик и започва още в Китай. След това се пренася в Япония, Централна Азия, Средният Изток и Индия – това е пътят на..
Може ли Шекспир да ни говори смислено в наши дни, така че да го разберем и по-често да посягаме към неговите текстове? Оказва се, че е възможно и точно това ни доказват студентите от Катедрата по германистика и романистика в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Ивана Стойчева, София Лазарова, Димитър Ников и техните преподаватели д-р Елена Калъпсъзова и д-р Яна..