Парадокс: По-добра реколта – по-висока цена на хляба

Тазгодишната зърнена реколта като количество, се очаква да се доближи до реколта 2019 г., когато добивите стигнаха своя пик с над 6 милиона тона пшеница. Качеството, особено на меките сортове хлебопекарна пшеница, се очаква да бъде изключително добро, защото се оказва, че дъждовете през април и май, са свършили своята благодатна работа.

„Рано е да се коментира като цяло реколтата, защото предстои усилената жътва, а и старата българска поговорка гласи, че „реколтата е тази, която е влезнала в хамбарите“, останалото е само прогноза“ – коментира за Радио Благоевград Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в България. Тя е оптимист, че все пак, стопаните ще приберат качествено и вкусно зърно.

По отношение цената на зърното, експертът подчерта, че тя се определя от търсенето и предлагането в световен план и в Черноморския басейн, в който се намираме.

„Тази година, сделките „на зелено“ са със 60 до 80 лева по-високи за тон пшеница, спрямо миналата година по същото време. COVID пандемията, в световен план освободи много средства, които се насочиха в хлебопроизводството, което има бърза ликвидност и голяма печалба. Освен това, търсенето на пшеница в световен план изпреварва предлагането. Трябва да се имат предвид и митата, които наложиха големите държави като Русия и Украйна, за износ на зърно. Тоест, всички тези факти, както и много други показват, че цената на пшеницата, трайно ще бъде по-висока“ – уточни Марияна Кукушева. Според нея, това означава, че няма как и цената на хляба да остане в същите граници.

Към причините за това, тя прибавя и увеличената цена на електрическата енергия за производството със 100%, цената на газа, която се увеличава със 75 – 82%, в зависимост от договарянето. По-висока е и цената на транспорта, заради поскъпването на дизела, Тол таксите – всичко това показва динамиката в цената на хляба. Не на последно място, е и цената на човешкия труд, която се заплаща по най-високите стандарти.

„Към всичко това, като прибавим и прогнозата на ФАО за трайно покачване в световен план на цените на храните, разбирате, че в момента да твърдим запазване цената на насъщния, няма как това да се случи. Но в същото време, ние имаме един основен пазарен механизъм, който регулира цената на пазара и това е „дивата конкуренция“ между всеки бизнес оператор. В тази конкуренция, всъщност, е и качеството и здравословността на хляба. Така, че това е посоката, в която ще се движи неговата цена“ – коментира още Марияна Кукушева.

Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Марияна Кукушева:

Тя уточни, че хлебопроизводството не попада сред бенефициентите, които могат да се възползват от  мерките, които да намалят щетите от ковид пандемията. От една страна, хлябът е сред стоките, чието потребление не е намаляло по време на извънредното положение, напротив. От друга страна, много фирми не са издържали на кризата и се е наложило да прекратят своята работа. Повечето фалирали фирми са предлагали печива и закуски, или са били в “свия сектор“.

Марияна Кукушева коментира и един любопитен факт, за който почти никой не говори.

„Светът, Европа, а и ние, се намираме в „стакфлация“. Това означава – висока безработица, високи цени и ниско потребление. Очаквам, когато се сформира новата законодателна власт на България, отговорните институции да направят заедно с нас – бизнеса, такъв план за излизане от кризата, така че, времето на „стакфлацията“ да бъде намалено до минимум“ – допълни председателят на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в България.