Проф. Ива Христова: Подвариантът Кентавър на Омикрон не протича тежко

   За първи път преди дни в България беше установен Кентавър подвариантът на Омикрон щама на коронавируса. И двата случая Кентавър са от област Благоевград. Каква е новата мутация Кентавър, по-заразен ли е, доколко е опасен и има ли основания за безпокойство? Коментарът е на проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести в специализираното предаване „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград.

„Става дума за един подвариант на Омикрон, който се разпространява малко  по-бързо от останалите подварианти и затова се следи по-отблизо, за да не бъдем изненадани, ако стане твърде много. Но в никакъв случай не става дума за по-тежко протичане. По същия начин засяга предимно горните дихателни пътища. Въпросът е, че има един букет мутации, които му дават предимство в залавянето за рецепторите и съответно по-бързо да прониква. Но бързам да успокоя, че през месец май беше докладван в Индия, вече е в над 50 страни в света, но никъде не е достигнал широко разпространение. Дори в Индия около 5 процента, за Европа е малко повече от процент. Така, че независимо от месеците, в които той можеше да се разпространи, не успя да се наложи, да измести Омикрон ВА. 5, но се следи с безпокойство – именно заради това нарастване на броя случаи ВА 2.75. Предимствата, които той има за по-лесно залавяне и до известна степен за избягване на имунния отговор, който ние имаме, му дава тези „шансове“ да се разпространи малко по-широко. Но едва ли ще стане твърде широко неговото разпространение, и едва ли ще измести сега доминиращия ВА.5. Т.е. едва ли ще създаде нова вълна в заболяването.“

  Проф. Христова уточни, че възрастните хора, при които е установен подвариантът Кентавър не са пътували зад граница и са в добро общо състояние, а пробите им са от края на месец август. Вероятно има много повече случаи, защото се секвенират само PCR положителни проби, които са изпратени до НЦЗПБ. Това стеснява кръга на тези, които могат да се анализират. При  Кентавър не се налагат хоспитализации, няма съобщения в световен мащаб за по-сериозна клиника при него. „Не, по същия начин – с много по-нисък процент на хоспитализации по начало протича Омикрон, а отделно имаме натрупан имунитет с ваксиниране, с преболедуване, при някои хора дори многократно. Така че този подлежащ имунитет води до това, че имаме паметови Т-клетки, лимфоцитни клетки, които много  бързо се активизират при нова инфекция и много бързо залавят вируса преди той много да се е размножил, и съответно да има шанс да ни увреди“.

  Доколко ще са ефективни новите адаптирани ваксини при тази мутация?

  „Ще са много ефективни, защото това е подвариант, който произлиза от ВА.2, както и ВА.5, а новите адаптирани ваксини ги съдържат. Всички изпитвания, които са направени и публикации, които има за научни изследвания, показват поне 20-кратно нарастване на имунитета, вследствие на ваксинация с тези адаптирани ваксини.“ Директорът на НЦЗПБ проф. Ива Христова посочи, че интересът към тези адаптирани ваксини отново е на хора, които са ваксинирани.

  Препоръчително ли е поставянето на противогрипна ваксина при хора, които са ваксинирани срещу COVID-19?

„Грипът е съвсем отделно заболяване и ние трябва да се предпазим специфично и от него. Очаква се много по-голяма грипна вълна тази година спрямо предишната година поради разхлабените мерки. Очаква се може би още през декември да започнат първите случаи. В този смисъл е изключително препоръчително, особено за лица над 65 години да поставят ваксина за грип, защото грипът  никак не е лесно заболяване, нито усложненията му са леки“.

  Според проф. Христова  обявяването  край на пандемията от COVID-19 в България зависи от здравните власти. „Трябва да се слуша и СЗО какво казва, Центърът за контрол на заболяванията в Атланта, както и Европейския център за контрол на заболяванията. Аз като вирусолог мога да кажа, че вирусът ще остане сред нас, ще продължи да разболява много хора – така, че по смисъла на определението пандемия, на засягане на огромен брой хора по света, това ще остане и ще си бъде факт. Още е много рано да се говори за край на пандемията. Но ако имаме шанса вирусът да е изчерпал възможностите си за мутации, или поне за  кардинално нови мутации, които да доведат до нови варианти – тогава, да, постепенно ще намалее не само заболеваемостта, няма да има пандемичен характер, а ендемичен в отделни зони. За съжаление ние като слабо ваксинирана страна, може би ще останем ендемична зона, но вирусът пак ще остане  сред нас. Дано да няма тежки мутации, а да са само мутации, които водят до възникване на подварианти“.