С наближаването на Часа на Земята, природозащитната организация WWF стартира втората фаза на своята кампания „Общ дом. Общо бъдеще“, посветена на опазването на дивите животни в България. Фокусът на нейното тазгодишно издание е възстановяването на местообитания, осигуряващи дом и храна на различни популации на ключови за екосистемата видове. Чрез нея WWF се стреми да спомогне за изграждането на бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата и нейните обитатели.
Популациите на диви животни – бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби – са отбелязали катастрофален спад в числеността си, намалявайки средно с 69% от 1970 г. насам, сочи докладът на WWF „Жива планета“. Данните показват, че основните двигатели за намаляването на популациите на диви животни по света са: загубата на местообитания, свръхексплоатацията на земята, нелегалният дърводобив, въвеждането на инвазивни видове, замърсяването, изменението на климата и болестите. Тези фактори влияят и на природата у нас.
Според специалистите от WWF един от най-големите проблеми пред едрите хищници в България е нуждата им от големи територии и необходимостта от свързаност между техните местообитания, които не винаги са в границите само на една държава. Справянето с този проблем се нарежда сред водещите цели на природозащитната организация – а именно, да се постигне обявяването на нови територии с различна степен на защита, които да свържат фрагментираните местообитания и да създадат условия за завръщането на отдавна изчезнали у нас видове.
„Рисът е ключов вид и по нашите географски ширини. Ключовите видове оказват голямо влияние върху екосистемата, като контролират доминирането на други видове или променят структурата на местообитанията. Присъствието на риса означава още и че екосистемата, която ни осигурява вода, чист въздух, храна, суровини за лекарства и енергия – също е здрава. Затова, ние във WWF, работим за създаване на нови защитени територии, както и за свързаност на съществуващата мрежа от защитени територии и зони, в които рисът да може да се завърне без да е заплашен от безпокойство и да има обилие от храна“, коментира Нада Тошева, ръководител на програма „Опазване на видове“ във WWF.
Последният официално регистриран балкански рис в България е убит през 1941 г. Оттогава видът се с счита за изчезнал от страната.
„През последните 15 години започнаха да се появяват все повече, макар и неофициални, сигнали за забелязани или незаконно убити рисове в България. През есента на 2008 г. фотокапан, поставен в Осогово за наблюдение на язовци, регистрира млад мъжки рис. Това се смята за първото реално доказателство за присъствие на рис в страната. Но дали ще създадем условия за развитието на популацията му зависи само от нас“ , разказва Александър Дуцов, старши експерт в програма „Опазване на видове“ във WWF.
Не по-малко притеснителна е и ситуацията с критично застрашените дунавски динозаври – есетрите. Днес долното течение на реката, на границата между България и Румъния, е дом на последните, размножаващи се в естествена среда, есетрови популации в Европейския съюз. Оцелели през последните 200 милиона години, сега са изправени пред редица заплахи: бракониерство с цел незаконна търговия на месо и хайвер; изграждане на язовири, диги и водноелектрически централи, блокиращи миграционните им маршрути; добив на пясък и чакъл от речното корито, което води до унищожаване на местата им за хвърляне на хайвер. В дългосрочен план всичко това заплашва да доведе до изчезването на тези ценни видове, които, също като риса, са най-точният показател за здравето на своята екосистема.
Точно затова тази година най-мащабната глобална инициатива, посветена на опазването на планетата – Часът на Земята – в България, ще премине под знака на усилията на WWF за възстановяването на местообитания. Тази пролет тя ще стане факт за 16-а поредна година и ще бъде отбелязана в над 7000 града от 190 държави. По традиция в последната събота на март милиони хора от цял свят ще изгасят осветлението в домовете си между 20:30 и 21:30 ч., отправяйки призив за устойчиво и отговорно бъдеще.
Всеки може да стане част от каузата на WWF да опази дома на дивите животни в България, като се включи в кампанията „Общ дом. Общо бъдеще“. Вижте как на wwf.bg/zakrilnik .
Кампанията се реализира с медийната подкрепа на БНР , БНР-Благоевград , БНР-Бургас , БНР-Варна , БНР-Видин и други институции.
Предвиденият нов данък върху подземните богатства предизвика отново гнева на миньорите. Данъкът би оскъпил минното производство, цените на въглища, руди,а като резултат на това ще трябва да се повиши цената на тока. Когато се увеличи тази цена на пазара всички цени нарастват. Този нов данък е предвиден в проектобюджета на страната, предложен от..
Първият месечен финалист на конкурса за късометражно кино „Екранът е ваш“ е анимационният филм „Любовта, без която не можем“. Режисьор на лентата е доц. Господин Неделчев, д-р по кинознание, изкуства и телевизия. Филмът е създаден през 2022 г., участвал и печелил награди в различни конкурси. „Посланието на филма е да бъдем човеци, да..
Доброволческата инициатива „Не си сам” е обединена около идеята да помага на възрастни и крайно нуждаещи се хора в община Перник и селата от областта. Целта им е да направят празничните им дни по светли и радостни. И тази година те с помощта на съмишленици и добри хора, успяха да съберат достатъчно хранителни продукти, с които да зарадват близо..
„ Сегашните отношенията между България и Северна Македония са близо до точката на замръзване и северномакедонската страна има цялата вина за това, тъй като пое задължения пред ЕС, но не ги изпълнява “. Това заяви за Радио Благоевград евродепутатът Ивайло Вълчев, който е „докладчик в сянка“ от групата на Европейските консерватори и реформисти..
Много хора имат илюзията, че вече са проведени някакви разговори между Доналд Тръмп и Русия и че сега той само трябва да дойде на власт, за да бъдат приведени в действия. Това не е така. Не че на Тръмп не му се иска да проведе тези преговори предварително, но има доста горчив опит от това, което се опита да направи предния път преди да спечели, когато..
„ Първата ми и най-важна задача, когато встъпих в длъжността и. д. председател на СЕМ беше да направя множество срещи с регионални журналисти. Бях в Габрово, Стара Загора, видях се с колеги от цялата страна “, сподели в интервю за Радио Благоевград д-р Симона Велева, и.д. председател на Съвета за електронни медии. Тя подчерта, че „..
В забързаното ни ежедневие традиционните занаяти често остават на заден план, но за много хора те са източник на вдъхновение, спокойствие и връзка с корените. В Благоевград една инициатива си поставя за цел да възроди и съхрани изкуството на плетенето, като обедини всички, които носят тази нишка в сърцето си. Александрина Пандурска, позната с..