То смесва по уникален начин природозащита и изкуство
Блата, мочурища, торфища, заливни низини и езера – над 90% от влажните зони в Европа днес са пресушени. В резултат редица екосистеми деградират, а много растителни и животински видове са изложени на сериозен риск. Застрашени сме също и ние. Загубата на природа води до влошаване качеството на екосистемните услуги, на които сме свикнали да разчитаме. Най-видимите последици от това са по-големият брой наводнения, слягането на почвата и влошаването качеството на водата. Учените предупреждават още, че тези промени ще ускорят измененията в климата в ущърб на природата и на всички нас.
Историята на Драгоманското блато
Разположено на 35 км от София, през миналия век Драгоманското блато е почти напълно пресушено за земеделски цели след изграждането на отводнителни канали и помпена станция. През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Днес Драгоманското блато е изправено пред заплахи като замърсяване, еутрофикация, засушавания и загуба на местообитания.Засегнати са редица животински и растителни видове, сред които алдровандата, големият воден бик, голямата бяла чапла, белооката потапница, европейската видра и др.
През последните 30 години Драгоманското блато бавно възвръща своя хидрологичен режим, но след десетилетия на деградация процесът на възстановяване на природното местообитание продължава и досега. Днес то е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс. През 2011 г. е обявено за влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската конвенция.
„Съставени от разнообразни екосистеми като торфища, блата и крайбрежни естуари, влажните зони са дом на 40% от видовете в света. Те улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения. Поради сложния си състав, те са особено уязвими, поради което са на път да изчезнат в Европа. Това би довело до загуба на екосистемни услуги, свързани с регулиране на местната температура, задържане на парникови газове и осигуряване на местообитания“, коментира експертът от програма „Води“ на WWF Иван Христов.
Бъдещето на Драгоманското блато
В рамките на проекта WaterLANDSWWF работи рамо до рамо със Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, чиито специалисти имат богат опит на територията на Драгоманското блато. В следващите четири години двете организации ще проведат дейности на терен, които допринасят към процеса на възстановяване на влажната зона. Планира се отстраняването на част от растителната маса (тръстика, папур), както и проучване на начини за оползотворяването ѝ в селското стопанство. С цел намаляване замърсяването с торове, използвани върху съседните обработваеми земи, ще се изградят три буферни зони. Чрез мониторинг ще се проследява нивото, температурата и мътността на водата, както и местообитанията на рибите и водолюбивите птици. Възстановяването и разширяването на туристическата инфраструктура, разрушена от пожара през 2020 г., също е сред планираните дейности.
Природозащита и изкуство
Възраждането на Драгоманското блато ще бъде увековечено от талантлив визуален артист, който ще пресъздаде процеса, смесвайки в произведенията си природозащитните, социалните и икономическите аспекти на възстановителната дейност. Творбите, обединяващи изкуство, наука и теренна дейност, ще бъдат представени през 2026 г. в Драгоман и София. Ангажирането на местните общности и заинтересованите страни в процеса на възстановяване е изключително важно, тъй като той цели да постигне не само съживяване на природата, но и бъдещи социално-икономически ползи за населението.
Всеки може да стане част от каузата на WWF да опазва дома на дивите животни в България, като се включи в кампанията „Общ дом. Общо бъдеще“. Вижте как на wwf.bg/zakrilnik.
Кампанията се реализира със съдействието и безвъзмездната медийна подкрепа на:БНР, БНР-Благоевград и други институции.
Перманентната кампания на Община Банско за осиновяване на бездомни кучета донесе радост в още едно семейство. Синът на сем. Дурчови вече си има четириног приятел, за когото обещава да се грижи сам и да го води навсякъде със себе си. Кампанията Осинови ме: БезДОМен или ДОМашен - ти решаваш! стартира в края на миналата година. „Три..
Мечтая България да бъде домакин на световен танцов конкурс. Имаме всички дадености за това – отношение към танцовото изкуство и много талантливи деца и млади хора. Страната ни показа изключително присъствие на Световната танцова купа в Прага, състезание, което си е извоювало славата на лятна танцова олимпиада. Това заяви д-р Цветанка Гаврилова,..
Проектът “Млади разбивачи на градски митове” обедини усилията на Сдружение “Безопасни детски площадки”, “ВАМО” ЕООД – Благоевград и Асоциацията по дигитален активизъм с ученици от Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия “Васил Левски” и Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ (Бивша Солунска) в..
Преподавателката по народно пеене към НЧ "Никола Вапцаров" в Банско Нели Михайлова спечели най-високата оценка в селекцията на участниците за тазгодишното издание на фестивала „Пирин Фолк“. Това е първото участие на изпълнител от Банско в конкурса за песен на македонска фолклорна основа в Сандански. Нели Михайлова ще се представи с автентична..
Започна дългоочакваният ремонт на Куклен театър - Благоевград. В следващите два месеца изцяло ще бъде преобразен салонът на театъра, така че актьорите и малките зрители да посрещнат новия театрален сезон в по-приветлива и уютна обстановка. Местата ще бъдат увеличени от 90 на 130. „Изминалият сезон за театъра беше труден, но много..
"Еко кът - обитателите на кестеновите гори", предназначен предимно за игра на децата, ще бъде една от новите придобивки за жителите и гостите на петричкото селото Коларово. Съоръжението ще бъде изградено по проект, финансиран по Националната програма „Чиста околна среда-2024“. Съоръжението ще допринесе и за по-добра визия на входа и изхода на..
Веки ден в нашата страна се изхвърлят два милиона пластмасови бутилки. „ И това не са просто купените и употребените, а това са изхвърлените не където трябва пластмасови бутилки “, уточни в интервю за Радио Благоевград Евгения Ташева от екип „Нулеви отпадъци“ на сдружението „За Земята“. Неправителствената организация от години анализира..