Започваме тази рубрика в навечерието на 24-ти май - празника на азбуката, която днес е известна като кирилица. В тази рубрика през спомените за него и през архивните записи на Петър Увалиев от Би Би Си - Лондон и Златния фонд на БНР ще търсим отговора на въпроса за присъствието му в историята на словестността, радиопублицистиката и социално-културния анализ.
От Златния фонд на БНР разбираме защо азбуката е толкова важна за Петър Увалиев и как този празник става най-необходимият му български празник заради съдбата да броди сред чуждестранни брътвежи и чужди чужбини.
Буквите са чудотворци, които преобразяват звука в знак и знака в значение. Според Увалиев от кирилицата по-сдържано красноречива гледка няма, тя малко показва, но много казва, за разлика от разточителната латиница. Увалиев споделя, че кирилицата е "патерицата, на която се опирам при многолетното си странстване из върлините и чукарите на няколко езика. Той нарича азбуката живец на живота. Записът е от слово на Петър Увалиев за 24-ти май 1997 г.
Доц. Огнян Ковачев (преподавател по западно-европейска литература в СУ "Св. Климент Охридски"), като представител на Фондация "Увалиеви", разказва накратко сложния биографичен път на Петър Увалиев. Доц. Ковачев нарича Увалиев "Познатият - непознат" и споделя за първата си среща с неговото живо слово, когато Увалиев, в средата на 90-те години на миналия век произнася "Похвално слово за словото".
Възторгът на Петър Увалиев по отношение на словото е заразителен и нестихващ. Сам той го обяснява като резултат от дългото бродене в безкрайните светове, които представляват чуждите езици... достатъчно много на брой в живота на Петър Увалиев. Той владее английски, испански, италиански, френски, немски, старогръцки, латински и някои балкански езици.
Петър Увалиев е роден на 12-и януари 1915 г. в София в семейството на преподаватели по френски език. Учи в италианското училище в София, след това в колежа "Свети Августин" в Пловдив, завършва право и държавни науки в Софийския университет, постъпва на работа в Министерството на външните работи. Започва кариерата си като дипломат през 30-те години на ХХ век.
Радиото обаче става особено важно място за Петър Увалиев, защото след решението му да емигрира, остава в Англия през 1948 година и започва да работи като радиожурналист в Би Би Си - Лондон, където близо 50 години ежеседмично чете в ефир свои беседи. Една от рубриките, водени от него, наричат "петминутката на Увалиев". Много често Увалиев се оплаква, че радиоминутите винаги са недостатъчни. Прави го и на церемонията в СУ, когато получава почетен знак и доктор хонорис кауза – точно преди 22 години на датата 20 май 1992 г. Как да влея вир в напръстник с усмивка се пита Увалиев в записа, който се пази в Златния фонд на БНР.
Всяка негова рубрика започва със "Зад микрофона е Петър Увалиев”. Ще го чуваме и ние в този опит да си припомним неговите послания.
Самото Радио се превръща в особен герой в биографията на Петър Увалиев, който с умиление говори за микрофона като "металено глухарче", което събира личността му, за да я разпилее като глас в ефира.Но защо Петър Увалиев е интересен за един учен, който се занимава с интригуващата тема за литературата и идентичността, и има книга, озаглавена така, питам доц. Огнян Ковачев, който теоретично се вълнува от темата за “преображенията на другостта” и също така изследва архива на Петър Увалиев. Петър Увалиев често определя себе си точно през метафората за моста, и тъкмо като такъв "мост към другата култура е интересен", казва доц. Огнянов.
В кратките за философия, но дългите за радиобеседи на Петър Увалиев намираме краткия път, днес някой би казал shortcut към ключови за съвременната философия разбирания, като тези на немския философ Хайдегер и австрийския философ Витгенщайн за езика. Не аз говоря езика, който ви говоря, но езикът ме говори мен... споделя Петър Увалиев в една от своите радиобеседи.
Езикът "възвращенец". Този образ, създаден във въображението на Петър Увалиев, е особен герой, който има нужда от обяснение за младото поколение, родено след падането на Берлинската стена през 1989 г., стената, която разделяше Източна от Западна Европа и която превръщаше всеки останал "на Запад" българин в "невъзвращенец", според терминологията на бившия режим.
Официалното признание на заслугите на Петър Увалиев от страна на българската държава идва след размразяването и падането на Желязната завеса. На 20 май през 1992 г., отново в навечерието на 24-ти май, Петър Увалиев получава доктор хонорис кауза на церемония в Софийския университет.
Не само на този въпрос ще търсим отговорите в рубриката, посветена на 100-годишнината на Петър Увалиев - един голям космополит-патриот, дипломат-емигрант, ковач на думи... и не на последно място, радиочовек.
Следващият брой от поредицата е на 18 юни 2014 г. Ако имате и искате да споделите ваши спомени за Петър Увалиев, може да изпратите писма, снимки или други документи, на имейл адрес: uvaliev@bnr.bg или по пощата до БНР, бул. Драган Цанков 4, София 1040, за рубриката "100 години от рождението на Петър Увалиев" или до авторите: Ирина Недева /програма "Хоризонт"/ и Александър Михайлов /програма "Христо Ботев"/.
На 12-и януари 2015-а година се навършват 100 години от рождението на Петър Увалиев - майстор на словото, незабравим глас в радиоефира, изкуствовед, родолюбец, един от най-влиятелните български емигранти и интелектуалци през 20-и век. По повод..
В последната сряда на ноември 2014г. предаването "Хоризонт до обед" посвещава една част от времето си на рубриката, която БНР прави в навечерието на годишнината от рождението на големия българин Петър Увалиев. "Непознатият Петър Увалиев" е мотото..
Българинът, който 50 години изпращаше от Лондон до родината си „думи по вятъра”, се завръща с жив глас в ефира на БНР. Веднъж месечно, в продължение на шест месеца до началото на 2015-а година, ще чуваме фразата, с която той десетилетия започваше..
В Ловеч тази вечер се откриват традиционните Люлякови музикални вечери. Люляковите музикални вечери водят началото си още от 1905 г., преминават през различни форми, прекъснати са в началото на 90-години на миналия век и са възстановени през 2014..
"Надпяване" е класация за народна музика, чиято цел е всеки месец да представя произведения в различни стилове, подредени в няколко категории, състезаващи се в рамките на една календарна година. Форматът обхваща авторски произведения, нова, етно,..
За да открие вдъхновение, човек трябва да спре, да се огледа и да се заслуша – в този век на непрекъснато висене в социалните мрежи сякаш все по-рядко чуваме собствения си глас . Така смята потомственият фотограф Емануил Трейман. По думите..
В 30-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: На 28-и април музикалният свят изгуби една от най-ярките български звезди на оперетата и мюзикъла – дългогодишния..
Георгиос Филаделфес пристига от Сливен. Идва с усмивка, с музика и песен. Всъщност Сливен не му е роден град. Роден е в Атина. И българският не му е роден, но го говори чудесно. Георгиос Филаделфес е български зет. Съпругата му Валентина е..
В късните вечерни часове на 28-и април артистите от НМТ “Стефан Македонски“ разтърсиха социалната мрежа facebook, споделяйки един с друг новината, че звездата на трупата Богомил Спиров е загинал в катастрофа с мотоциклета си на столичен..
Особено ценен и мащабен звукозаписен проект е новият троен албум на пианиста Веско Стамболов, събрал цялото клавирно творчество на композитора Любомир Пипков под заглавието „Ludus Rithmicus“. Той излезе на международния музикален пазар преди броени..
Две момичета на 14 години са пострадали леко при инцидент с електрическа тротинетка в София. Произшествието е станало снощи около 19 часа...
Търся мнозинства на базата на добре обмислени идеи. Това обясни пред БНР Васил Терзиев, кмет на София. Той коментира тази за създаване на..
Не бих си позволил да коментирам това, което знам или не знам за изтребителя Ф-16. Всичко трябва да се случва по съответния ред. Нека на заседанието..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Ще превали и прегърми