Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България през окото на писателя и дипломат Ромен Гари

Ромен Гари
Снимка: от сайта https://ru.wikipedia.org




Големият френски писател Ромен Гари – два пъти носител на наградата Гонкур, веднъж с псевдоним е по съвсем особен начин свързан с България. Освен като писател Ромен Гари остава в историята и като дипломат, а неговият първи дипломатически пост е в София веднага след края на Втората световна война. 70 години след края на войната по инициатива на Райна Карчева започва прочита на дипломатическите архиви на Франция, а на специалната конференция във Френски институт в София участва и Фабрис Лара - директор на Центъра за административни изследвания и експертиза и Заместник-директор по обучението в ENA, автор на книга за Ромен Гари като дипломат и европеец.

Защо говорите за Ромен Гари като европеец и от къде произтича това, което определяте като европейското призвание на Гари, е първият ми въпрос към френският изследовател Фабрис Лара?

Въпросът за европейското измерение на Ромен Гари и неговата идентичност произтича от самия му произход. Ромен Гари е личност, която комбинира в себе си руски корени, защото е роден от майка рускиня в град, който по онова време принадлежи към Руската империя. Става дума за град Вилно, Вилна, днешен Вилнюс в Литва, много космополитен град, в който освен руско-говорящото население е имало много голяма еврейска общност, но също и големи общности от литовци и поляци. Още от ранното си детство Гари е бил изправен пред езиков плурализъм. По-късно, когато се преместват във Варшава, той научава полски. На 14 години идва във Франция и се влива във френската култура. Така че има множество сегменти в Гари, които очертават неговия европейски профил.

Защо се заинтересувахте от Ромен Гари? Вие сте част от ЕНА. Защо Ромен Гари стана част от личния ви академичен интерес?

Трябва да уточня, че моите функции в Националното училище по администрация (ЕНА), където се занимавам с изследвания и обучение на дипломати, нямат нищо общо с интереса, който от дълго време насам изпитвам към Ромен Гари. Всичко започна още от студентските ми години в Лион. После учих в Женева, в Института за европейски изследвания, където имаше семинар, ръководен от унгарски професор, напуснал Унгария през 1956 г. Той много се интересуваше от Ромен Гари, а аз винаги съм чел романите на Гари. И си казах, че някой ден бих искал да изследвам Гари и може би да напиша книга. По-късно се установих в Германия, започнах да подготвям своя докторат, записах се в Института по политически науки в Париж. Идеята ми беше да напиша литературна биография на Гари, но едновременно с това да проследя пътя му като дипломат през призмата на европейската идентичност.

Каква е връзката между романите на Гари и дипломатическата му дейност? Има ли пряка връзка?

Разбира се. Ромен Гари все пак е професионален дипломат в продължение на 15 години. Той влиза в дипломатическата кариера в края на 1945 г. Заема редица постове, оказали влияние върху него, включително и този първи пост в София (1946-1947), където научава много неща. Бил е и на пост в САЩ в годините на Студената война. Този професионален опит подхранва познанието му за хода на нещата, за света, за отношенията между Великите сили. Като дипломат вижда как международните отношения определят съотношението на силите. Като писател той се интересува много от всички психологически механизми, тъй че дипломацията подхранва въображението му. И много герои в романите му са свързани с дипломацията.

Интересен е погледът на Ромен Гари към българската реалност веднага след Втората световна война. Това е времето, когато България става комунистическа държава. Той пише дипломатически телеграми, в които разказва новите промени в страната.

Ромен Гари е съвсем млад дипломат, когато пристига в София. Той е на 32 години, но е в началото на кариерата си. Неговото око на писател  - публикувал е само един роман, но е писал и други, без да публикува – може би носи особена чувствителност към драмата, която се случва в България. И едновременно с това той е играч на шах. Мисля, че щателно е анализирал отношенията между комунистическия режим, който се установява, и съветските власти. Той анализира това с голяма проницателност и задълбоченост. Много бързо той разбира какво точно се случва. Той чудесно разбира от политика. В годишните си доклади, които адресира до Френското външно министерство, откриваме цялата панорама, описанието на нещата. Понякога прави и предвиждания на онова, което ще се случи. Разбирал е всичко.

Какви са най-важните събития по време на дипломатическата му кариера?

Може би, освен това, което е преживял в България с елиминирането на опозицията, трябва да кажем, че Ромен Гари е завързал лично приятелство с Никола Петков. Става  свидетел на арестуването и на екзекуцията му, въпреки протестите на западните сили. Наблюдава всички процеси на деколонизацията, игрите на великите сили, включително и ООН, където е бил на служба. През 50-те години той е на дипломатическа служба в Постоянното представителство на Франция в ООН. Това е времето на Студената война, на противопоставянето на САЩ на СССР. Франция е в западния лагер, но тя бива осъдена – това е времето на деколонизацията, на войната в Алжир. В дипломатически план е трябвало да се справя с доста тежки проблеми, най-вече с комуникацията на френската позиция. Да комуникира, да защитава френската позиция, който лично той не споделя – това е нещо наистина трудно.

Фабрис Лара е част от машината ЕНА – Екол Насионал Административ на Франция, както наричат висшата школа за администрацията през която минават всички големи политици на Франция, Затова го питам какво е уникалното в опита на френската школа по администрация и до каква степен тя повлиява върху административния модел на ЕС?

Може би да направим връзка с предишния сюжет – Ромен Гари. Ромен Гари влиза в дипломатическата кариера през 1945 г., защото има воля да се обновят административните елити във Франция, включително и в дипломацията. Проведени са конкурси през 1945 г. за да се изберат хора, които са били в Съпротивата редом до генерал дьо Гол за дипломатическа служба. Едновременно с това генерал дьо Гол решава да създаде Националното училище за администрация (ЕНА) през октомври 1945 г., което тази година през октомври ще празнува своята 70-та годишнина. Целта е да се обновяват висшите административни кадри във Франция и по различен начин да се проведе тяхното обучение. Особеността на ЕНА е, че тя провежда интегрирано административно обучение за висши администратори от всички министерства. Те слушат общи курсове и минават през общи конкурси. Така се професионализира тази висша административна функция.

Става дума за хора, набирани след висше университетско образование и то с конкурс – конкурсът е много важен, защото така се гарантира неутралитет. Избират се най-блестящите, хора, които имат потенциала на мениджъри и на бъдещи лидери. И тъй като отборът е щателен, много от тези хора ще направят бъдеща административна кариера в политиката, както днешният президент на Франция и част от неговите министри, които принадлежаха към випуска „Волтер”. Но не трябва да се фокусираме само върху възпитаниците на ЕНА, насочили се към политиката. За голяма част от възпитаниците въобще не чуваме, а тъкмо те са тези, които движат и помагат за функционирането на френската администрация. Те остават анонимни, но благодарение на тях имаме една френска администрация, която функционира добре и светът често признава заслугите на тази администрация, защото тя е обучена наистина добре.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Хартия, туш и вода в изложбата на Йордан Леков "Маврографии"

Скулпторът, художник и преподавател в УАСГ Йордан Леков представя в галерия-книжарница "София прес" своята изложба "Маврографии" . Заглавието съдържа думите мавро – от гръцки черно, графо – отново от гръцки: форма на писане, изписване , обясни художникът в интервю за БНР. В творбите си той е използвал хартия, туш и вода. "Самите рисунки..

публикувано на 21.11.24 в 09:52

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В шестото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Музикално събитие на седмицата: “Реквием“ от Верди на сцената на Софийската национална опера и балет под диригентството на Даниел Орен - Отзвук от оперната гала на Анджела Георгиу със Софийската..

обновено на 20.11.24 в 17:48

Романтични съкровища за клавирно трио - в Бургас, Варна и Букурещ

Мартина Табакова (пиано), Стоимен Пеев (цигулка) и Атанас Кръстев (виолончело) - това е ансамбълът, който представя своята концертна програма „Романтични съкровища“ с успех на различни сцени в България. Турнето, което стартира от София с концерт на 23 октомври в рамките на поредицата „Музикални вторници“, сега се отправя към черноморските..

публикувано на 20.11.24 в 16:17

Трио Дивертименто представя спектакъла "В Годината на чешката музика"

На 21 ноември от 19 ч. в галерия "Vivacom Art Hall Оборище 5" музикантите от трио „Дивертименто“ ви канят на концерт-спектакъла „В годината на чешката музика“. Той е пореден в творческата биография на състава, който получи наградата в категория "Музикален проект на годината" на националната анкета след слушателите на БНР "Музикант на годината 2022"...

публикувано на 20.11.24 в 15:26
Христо Танев

Виолончелистът Христо Танев - концертмайстор и солист на Радиооркестъра

Предстои поредната среща на публиката със Симфоничния оркестър на БНР - в петък от 19:00 ч. в столичната зала "България".  На диригентския пулт ще бъде Константин Илиевски, а солист – първият виолончелист на Радиооркестъра Христо Танев.  Главният диригент на Радиооркестъра Константин Илиевски поставя като български акцент в програмата музиката..

публикувано на 20.11.24 в 14:02
Първо студио на БНР

Музика от трима ярки композитори от музикалния ни авангард ще звучи в Първо студио на БНР

"В моите спомени те са неразривно обединени . Като изпълнител на безкрайно много съвременни произведения съм щастлива, че можах да живея край тях, да дишам техния въздух, да усещам тяхното отношение към музиката и да взема максимално много от това, което те знаеха и можеха", казва пианистката Стела Димитрова – Майсторова пред БНР. По..

публикувано на 20.11.24 в 13:23

Среща с българския музикален авангард в Първо студио на БНР

На 20 ноември, сряда, в Първо студио на БНР в 19 ч. ще започне един специален концерт, посветен на трима големи композитори - представители на българския авангард, които през 2024-та закръглят годишнини: акад. Васил Казанджиев, който през септември отпразнува своя 90-и рожден ден и продължава да създава музика, както и двама автори, от чието рождение..

публикувано на 20.11.24 в 12:41