Тези приказки не са за деца

За мен Яна Букова е един от най-сериозните автори в съвременната българска литература – и като поет, и като белетрист, и като преводач, и като изследовател на културни процеси. Българската култура й е длъжник, защото, казвано е другаде, поне медиите у нас привилегироват творчеството на автори, идващи тук от големите световни центрове, от Америка, Франция или Германия. Не и от Атина, където отдавна живее Букова и където се радва на уважението на гръцките читатели. Това са думи от колонката за книги на Марин Бодаков във в. „Култура“.
Яна Букова е автор на няколко книги в различни жанрове – поезия, разкази, на романа „Пътуване по посока на сянката“, който стана любим на много читатели, както и на респектиращи с качеството си преводи, на текстове, които засягат болни и важни теми от литературния ни живот. Най-новата ѝ книга отново е в различен жанр – този на приказката, но е все така в присъщия на авторката стил. „4 приказки без връщане“ не е предназначена за малки деца и прекалено големи възрастни, както четем в анотацията на книгата, оформена от Яна Левиева по неповторим начин в хармония с текста. И още: „Приказки за предателството и наказанието, за тежестта на сянката и за подаръците на времето, и най-вече за правото на тайната да остава тайна.“ В тези приказки-притчи има и задължителната здравословна доза ирония, която Яна Букова добавя.