ИПИ: Публичните разходи у нас – все повече и все по-неефективни

Публичните разходи у нас – все повече и все по-неефективни, това показва анализ на Института за пазарна икономика. Част от обществените сектори у нас продължават да гълтат пари, без да подобряват услугите, които предоставят, дори ги влошават. Калоян Стайков от Института за пазарна икономика посочи кои са най-проблемните от тях:

Секторите, които излизат като най-некачествени, това са полиция и съдебните услуги. При здравеопазването сме по-близко до европейските нива, но докато при тях се наблюдава повишаване на ефикасността на тези публични разходи, при нас тенденцията е точно обратната. От една страна, наистина разбирам полицейските служители и техните искания за по-високи заплати, но от друга страна, очевидно са необходими реформи, тъй като само с увеличаването на разходите по никакъв начин не постигаме по-добро качество и това се вижда през последните години. След като първоначално имаше леко ограничаване на разходите в МВР след кризата, след това те много бързо се възстановиха и дори започнаха да растат много по-бързо в сравнение с останалите сфери, а в същото време не наблюдаваме някакво сериозно подобрение при качеството на тези услуги, дори напротив. Оценките в международните класации, които сме използвали – или "не се подобряват" или "се влошават". Това е поредно доказателство на една теза, която повтаряме от години, а именно, че обемът на разходите невинаги е свързан с повишаване на качеството. По отношение на съдебната сфера – ситуацията е доста сходна, отново липсва този дебат за качеството.

Другата проблемна сфера са пенсиите и там има два основни проблема, каза Стайков:

Първият е доста голямата възможност за ранно пенсиониране, което до голяма степен се използва и като един вид социална политика – политика за осигуряване на допълнителни доходи и това ограничава наличния ресурс, който така или иначе е ограничен и съответно той не се разпределя, както би следвало спрямо пенсионната система. Другият основен проблем е средната продължителност на трудовия живот, който до голяма степен е свързан с това ранно пенсиониране. У нас тази средна продължителност е сравнително по-ниска, отколкото в ЕС, и съответно приносът към пенсионната система е по-нисък. Това допълнително ограничава този ресурс.

Още по темата можете да чуете от звуковия файл.