Димитров, който е избран за член на групата, отбеляза, че нейната цел е да дефинира проблема по-ясно и да обсъди дали има работещи мерки, които могат да се предприемат за намаляване уязвимостта на общностите в Европа.

Като цяло мерките могат да бъдат категоризирани в три типа: блокиране и триене на фалшивите новини, конкуренция, т.е. създаването на все повече качествени медии, медии, които споделят факти и аргументират върху факти и трета категория от мерки – бих я нарекъл „образование“. Според мен първата категория триенето или блокирането на фалшивите новини няма да доведе до успех – това е нещо много краткосрочно, което, ако се реши да се пробва, няма да решиш същинския проблем. Наличието на качествени медии, разбира се, е много важно и това е някаква стъпка, в която трябва неминуемо да инвестираме, но според нас от Уикимедия и според мене лично най-важното нещо, което можем да направим, е да инвестираме много в образование. Каквото и да си говорим, за да преодолеем този проблем, ние трябва да се научим – нас самите и нашите деца – да разпознаваме какво е това фалшива новина. Ние трябва да разпознаваме какво е достоверен източник и трябва да се научим критично да четем информацията, която ни се предоставя.

Заедно с това според него е необходимо обществото да се научи да води обществен дебат, който разчита на фактите и обществен дебат, който се опитва да намери консенсус.

Димитров признава, че някои езикови версии или части на Уикипедия не съдържат достатъчно достоверна информация:

При Уикипедия важи това, което важи за обществото като цяло. Само ако имаме достатъчно добронамерени хора, достатъчно критична маса от хора, които искат да вярват и искат да си говорят с факти, само тогава ще имаме едно общество, медии и обществено пространство, в което ще си водим дебати, базирани на факти. Ако го няма това, тази критична маса, тогава това няма да е така. И мисля, че това е част от причината, заради която съм поканен в тази работна група – защото мога много точно да кажа, че има много успешни езикови версии на Уикипедия, но има и неуспешни езикови версии на Уикипедия.

Той бе категоричен, че българската версия на Уикипедия е от добрите:

Има тук-таме проблеми с определени статии, които задължително трябва да бъдат подобрени, но определено българската Уикипедия сме една от уикипедиите, в които критичната маса е достатъчно голяма, за да доставя положителен материал на читателя.

Димитров се обяви за медиен плурализъм и отбеляза, че ограничаването му вреди на способността за критично мислене на обществото.

В заключение членът на Експертната група на високо равнище, избрана да консултира представители на Европейската комисия при разработването на стратегия за справяне с фалшивите новини, отбеляза, че е необходимо да има повече организации или институции, които правят така наречения „факт чекинг“ (бел. на ред. „проверка на фактите“) и това не е работа на държавата, а една от задачите на обществените медии.

Той припомни, че още преди няколко години към Европейската комисия е създадена работна група, която проверява за наличието и разпространението на фалшиви новини в медиите в Европа:

Мога да ви прочета списъка. В България ясно определени като „фейк нюз“, като разпространители на фалшиви новини са „ПИК“, „БЛИЦ“, „24 часа“ и Труд“. Това е според Европейската комисия и нейната работна група по темата.

Запис на разговора с Димитър Димитров от Уикимедия можете да чуете от звуковия файл.