Цочо Бояджиев: Фотографията ни дава възможност да видим света като чудо

Една от големите илюзии е, че фотографията е снимане за спомен, казва философът, преводач и фотограф

публикувано на 16.01.18 в 11:51

Цочо Бояджиев

Снимка: Ани Петрова, БНР

Интервю на Ирина Недева с Цочо Бояджиев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Фотографията е пленителна с това, че ни предоставя възможността да виждаме света като чудо, като някакво случване, което не ти си подредил, но което се открива - понякога игрово, понякога шеговито, понякога сериозно и трагично пред очите ти. Това каза в предаването „Хоризонт до обед“ проф. Цочо Бояджиев. Пред "Хоризонт" той представи албума си Punctum на издателство „Изток-Запад“.

Символично може да се направи аналогия между светлото и тъмното и доброто и злото, но двете се допълват, както е и в реалния живот. Във фотографията винаги има коефициент, който говори за търсене на реалността, за пресъздаване на реалността, макар и опосредено, допълни Бояджиев:

Цветната фотография ми изглежда прекалено обстоятелствена. Тя има една претенция да предава реалистично света, който е цветен. За мен удивителното във фотографията е именно преходът на реалността в образ. И когато Рене Магрит рисува знаменитата си картина с лулата и надписа "Това не е лула", това наистина не е лула, защото с нарисуваната лула не може да се пуши. /.../ Преходът е пленителен – как действителността става образ, става език.

Черно-бялата фотография ми харесва със своята лаконичност, със своята по-малка бъбривост от цветната. Черно-бялата фотография работи директно със светлината, а не с дериватите на светлината, каквито са цветовете.

Една от големите илюзии е, че фотографията е снимане за спомен, тъй като спомените работят по свой алгоритъм, подчерта проф. Бояджиев:

Снимката може да активира душата, да възстанови някакво събитие, но не е пренос на самото събитие в настоящето, както се заблуждаваме понякога.

За налагането предимно на общуването чрез дигитални образи проф. Бояджиев сподели:

Нямам рецепта срещу това заболяване на възприятията на света. Добрият вкус е единственият изход от това идолопоклонство.

Аз не съм професионален поет., аз съм неделен поет, каза още проф. Цочо Бояджиев, който нарича поезията "убежище за нашите меланхолии":

Поетите са различни. За мен езикът на поезията е прекалено личен, прекалено емоционален и не бих го пренесъл към сферата на политическото. Така или иначе сме потопени в политическия живот. Въпросът е да намерим своето място. Аз съм уличен боец - не съм човек, който би могъл да влезе в реалната политика и да осъществява държавни политически действия.

Цочо Бояджиев е професор по история на философията в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Роден е в Троян през 1951-а година. Автор е на редица изследвания върху античната и средновековната философия и култура, на шест стихосбирки, преводач от старогръцки, латински и немски. Преводач на трудовете на Св. Тома Аквински.

Цялото интервю можете да проследите в звуковия файл.