Премълчаната история на академик Дмитрий Лихачов

„България e люлката на славянската култура.“
Той беше между първите съветски учени, които признаха:
„Църковнославянският език, пренесен в Рус от България не само чрез книгите, но и устно – чрез богослужението, веднага става в Рус своеобразен индикатор на духовната ценност на онова, за което на него се е говорило и писало. България даде на източните славяни висшия слой на езика, „полюса на духовността“, обогатил извънредно нашия език, вдъхнал му нравствена сила и способност да възвисява мислите, понятията и представите. Това е езикът, на който са доверявали най-възвишените мисли, на който са се молили и на който са писали тържествени слова. Той през цялото време е бил „редом“ с руския народ и го е обогатявал духовно. После поезията заменя молитвите. Помнейки молитвеното минало на нашата поезия, трябва да пазим нейния език и „високите ù ценности“.
Предаването ще припомни на днешните български слушатели колосалното научно наследство на акад. Лихачов, водещ познавач не само на средновековната руска литература, история и фолклор, но и на византийското изкуство и на славянските литератури. Както стана дума, в задълбочените му изследвания особено място заема старобългарската литература, в частност делото на Кирил и Методий, Търновската книжовна школа и нейното влияние в Русия.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук