„Марни“ е история за млада красива англичанка през 50-те години на миналия век, героиня от роман на писателя Уинстън Греъм, която ни се представя първоначално като безскрупулна лъжкиня и крадла – тя често и лесно сменя външността и името си, мести се от град на град, печели доверието на шефовете на различни фирми, но когато мъжете започнат да флиртуват с нея, тя изпразва сейфовете им и изчезва. Докато един ден насреща ѝ не застава Марк Рутланд, който вече я познава, и започва да я изнудва – или тя ще се омъжи за него, или той ще я предаде на полицията. Историята рязко придобива неочакван обрат. Междувременно разбираме, че Марни има психически проблем, насаден ѝ в детството от собствената ѝ майка, която продължава не само да я убеждава, че е виновна за смъртта на братчето си, но и че мъжете само искат да се възползват от нея, затова тя трябва да ги отблъсква по всякакъв начин.
Младият американски композитор Нико Мюли, за когото това произведение е втора поръчка от Метрополитън опера /през 2013 там е била премиерата на неговата опера „Две момчета“, а преди това е писал и една камерна музикално-сценична творба, а е само на 37 в момента/ обяснява, че е искал да изрази психическата обърканост на героинята със странни мелодически ходове, които обаче са доста трудни за изпълнение. Затова и мецосопранът Изабел Ленард – певицата, за която е мислена партията, получи бурни овации от публиката и адмирациите на критиката, за пълното си потапяне в ролята. От една страна, тя напълно владееше музикалния текст, от друга – удивително успешно го разполагаше в цялостното изграждане на образа на объркана – ту агресивна, ту неуверена красива млада жена, която има проблеми в общуването, особено с мъжете.
Мюли дублира всеки герой с определен музикален инструмент. Ансамблите също имат значимо участие в драматургичното развитие – на моменти на сцената се появяват „сенките на Марни“, нейните вътрешни гласове. А когато героинята е сама и осъзнава какво ѝ се случва, действието спира за момент и тя е соло – тези преходи са наречени от автора връзки, а не арии.
Впечатлена съм от цялостната постановка на режисьора Майкъл Мейър – всъщност той е вдъхновителят за създаване на произведението – докато гледал филма със същото заглавие на Алфред Хичкок от 1964 г., си помислил, че в този сюжет има всичко за една добра съвременна опера и веднага предложил на Питър Гелб, директора на Метрополитън опера, да я поръча на Нико Мюли – това научихме от самия него в антракта, който, както винаги беше запълнен със срещи с артистите.
Изчистеният стил в модата, в архитектурата и изкуството на 50-те години на ХХ век е възприет от сценографа Джулиан Крауч чрез идеята на сцената да има големи пана, които се сменят бързо и безшумно, а на тях могат да се прожектират и мултимедийни картини и образи. Като сенки, но част от действието бяха и няколкото сценични работници, които променяха декора. Същият изчистен стил показа и художничката по костюмите Ариана Филипс. Беше особено интересно да се запознаем в паузата и с асистентката на Изабел Ленард Сузи. За техния екип имаше построена специална съблекалня точно зад кулисите, защото певицата смени точно 15 пъти костюмите си – понякога го правеха за секунди, като магьосници.
Силно присъствие имаха баритонът Кристофър Молтман в ролята на влюбения изнудвач Марк Рутланд и контратенорът Йестин Дейвис като неговия белязан по рождение брат Тери. Като цяло спектакълът вървеше бързо и леко, със сигурност заслуга за това имаше и умелото ръководство на Робърт Спано – един от най-уважаваните диригенти в САЩ. Според надписа в началото, той дебютира в Метрополитън. И макар че някои критици смятат, че в музиката на Нико Мюли липсват малко повече ужасяващи елементи, за да е психотрилърът по-натегнат, на мен лично не ми липсваше нищо – излизайки от киното, установих, че с удоволствие бих гледала „Марни“ отново.
В книгата " Късно завръщане" на Валентин Григоров от София ви докосвам до един позитивен, динамичен и енергичен човек. Тя съдържа лирика, приказки и разкази и от нея лъха ведрият дух на автора. С любимата Венета Терзиева, която преди време съм представяла ,живеят и работят в Берлин, събират българи - писатели в Милано, зареждат хората с..
Експозиция от 38 икони, създадени в периода 17-19 век вече имат самостоятелно зала в Художествената галерия на Русе . Те ще бъдат достъпни за посетителите целогодишно и тази промяна е част от новата концепция на галерията. С акапелни църковни произведения, изпълнени от камерния хор на Държавна опера - Русе, тържествено и с подобаващо..
Днес в Дома на киното в София се открива филмовият фестивал МЕНАР. Той запознава българската публика с културата и традициите на Югоизтока и ислямския свят. Това е 17-тото му издание. Зрителите да очакват една добра селекция от игрални, документални и късометражни филми, които ще се се излъчват до 30 януари, обясни пред БНР Здравко..
На сцената на Пловдивския театър тази вечер ще се състои премиерата на спектакъла "2084. RЕХ. Или последният цар на света" . Автор на пиесата е руският драматург Кирил Фокин , а постановката е на македонския режисьор Деян Пройковски . Ироничната антиутопия ще поведе зрителите към близкото бъдеще – свят, в който човечеството е постигнало..
Българският дует Woomb ("Уумб"), носител на награда от конкурса "Пролет" на БНР, ще излезе на сцената в Грьонинген тази вечер като един от номинираните за престижните музикални награди. Българската група Woomb е сред номинираните за наградите MME Public Choice Award Наградите Music Moves Europe, организирани от европейския шоукейс..
От 17 до 21 януари 2025 г. София ще бъде домакин за трети път на Международния кларинетен конкурс „Сава Димитров“ – културно събитие, което все повече трупа престиж и привлича световния музикален елит. Организатори са Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и фондация „Проф. Сава Димитров“, със съдействието на Министерството..
На 15 януари в Първо студио на БНР от 19.30 ч. Симфоничният оркестър на БНР ще продължи поредицата си, в която през този сезон представя програми изцяло с българска музика. На диригентския пулт ще застане Константин Добройков - ръководител на камерния ансамбъл "Софийски солисти", с когото радиосимфониците са работили многократно и в концертни, и в..
В споразумението между участващите в управлението формации има точка за прекратяване на нелегитимните влияния на партии и техните лидери в съдебната..
Още след изборите от ГЕРБ-СДС заявихме, че основен приоритет е стабилността на страната. Очертахме потенциалните партньори и реализирахме правителство..
ГЕРБ и Пеевски се опитват да запазят максимално контрол върху тази правосъдна система. Това заяви пред БНР а кад. Николай Денков, съпредседател на..