На същата дата се ражда и едно от емблематичните ни предавания - "Неделя 150", а три години по-късно "Хоризонт" става 24-часова програма. Също на 4 януари, но през 1989-а година, се появява и предаването ни "12+3".

Известният сигнал на предаването “12+3“, идея на музикалния редактор Сергей Джоканов, прозвучава за първи път в държавния радиоефир на четвърти януари 1989 година - преди трийсет години. Спомените си от създаването на предаването и ключовите моменти, помогнали му да се задържи и до днес сподели Чавдар Стефанов - един от първите водещи на "12+3". "Искахме да променим всичко", категоричен е и Йордан Лозанов, също един от създателите.

Когато създават "12+3", Петко Георгиев е най-младият човек в екипа. Един от ключовите водещи на предаването през годините е и Гита Минкова, която признава, че то я е “променило за добро“.

"Хоризонт" е началото на кариерата на генералния директор на БНР Александър Велев и целият му професионален път е свързан с програмата:

"Никога няма да забравя първите новини, които изчетох в ефира на "Хоризонт". Беше 9.00 часа сутринта и си представих милионите слушатели, които са застанали до радиоапаратите и слушат внимателно какво ще им кажа. Сърцето ми щеше да изскочи от гръдния кош! Страхотно изживяване!".

Посланието на Александър Велев:

"Нека "Хоризонт" да продължи да бъде емблема за свободна журналистика, за място, където хората да получават най-точната, най-бързата и достоверна информация! Пожелавам на екипа на "Хоризонт", на хората, които го правят, да имат силата и желанието да се променят".

Директорът на "Хоризонт" Ивайло Савов се обърна към слушателите с благодарности, че избират програмата за свой основен информационен източник:

"И затова, че ни поставят под номер едно в скалата за доверие и достоверност. Благодарност и към българските институции, които, надявам се, разбраха, че нашата мисия е да задаваме най-трудните и неудобни въпроси от името на обществото. Благодаря за усърдието и усилията на колегията в програма  "Хоризонт" всичко това да се случва, за поддържането на високия стандарт, завещан от поколения забележителни радиопрофесионалисти в името на истината и независимостта."

А към работещите в "Хоризонт":

"Очаквам развитие на професионалното разбиране за промяна. За да запазим лидерството, ние се нуждаем от бързо адаптиране на програмното съдържание към предизвикателството на цифровата среда, в която отдавна живеем".

Един от най-известните гласове в ефира на програмата - Диана Янкулова, признава, че  "Хоризонт" е нейната най-смела мечта, заради която загърбва другата си голяма любов - музиката. За нея радиото е най-изкусната медия и слушателите могат да разчитат единствено на&

"Истината, богатството на мненията, които предлага нашата програма и факта, че няма забранени теми и мнения. Най-голямото постижение на "Хоризонт" е, че успява да остане свободна въпреки всички форми на цензура, които през годините са упражнявани".

Музикалният редактор Жени Монева пожела:

"Понеже нашата работа е екипна, на всички мои колеги от сърце пожелавам да са мъдри и благословени във всеки един миг".

А звукорежисьорът Георги Бангиев сподели:

"Винаги съм казвал, че "Хоризонт" и Радиото са една сладка болест, от която сме болни доста години. Пожелавам на всички колеги много здраве, много усмивки, спокойствие и професионализъм".

Директорът на Радио Варна Наталия Чешмеджиева допълни:

"Програма "Хоризонт" на БНР винаги е била еталон за качество и висок професионализъм".

В интервю за предаването "Хоризонт до обед" журналистът Светла Петрова заяви по повод 40-ата годишнина на предаването "Преди всички": 

"Преди всички" остава, защото е предаване на колективния талант, ум, мъдрост. Сутрешният блок винаги е бил институция в "Хоризонт". Той затова се запазва".

Функционирането на медиите е въпрос на функциониране на демокрацията в една държава, каза Петрова и добави:

"Журналистът носи последствията за мисията на професията".

Журналистът от БНР Силвия Великова, която е част от екипа на сутрешния блок, каза, че се е учила от Светла Петрова и си спомни:

"Това е период от нашия живот, в който се учихме да се борим. Макар да не бяхме пораснали, когато тях ги уволняваха, ние все пак, макар и малки, избрахме тяхната страна, но те платиха цената. После се научихме да си правим собствените протести. /…/ Давам си сметка, че най-хубавият момент от моята журналистическа работа е бил тогава, когато имаше зверска конкуренция. Тогава беше амбициран да си добър, защото иначе те изхвърляше".

Журналистът от БНР Таня Величкова обобщи:

"Личности с критично мислене, които знаят точните въпроси и ги задават направо – ако такива хора са повече и в Радиото, и в медиите изобщо, мисля, че това, което наричаме романтика, всъщност ще бъде правилото. /…/ Хората, от които учихме професията, ни завещаха това, че професията не е само технологията на работа и познаването на материята, а и отстояването на ценностите. От самото начало се учихме да браним тази свобода“. 

В предаването "Преди всички" доц. Вяра Ангелова, ръководител на Катедра "Радио и телевизия" във Факултета по журналистика, припомни, че именно от програма "Хоризонт" е стартирал сутрешният блок:

"Ръководството на Радиото през 79-а година, решава, че най-много приляга на Националното радио да има автори- журналисти за водещи на сутрешния блок, които да заместят говорителите, да започнат да се превръщат не само в четци на слово, но на мислещи хора, които да задават въпроси. Така постепенно този сутрешен блок се превръща в място не просто за събуждане на хората, а в събуждане на хората и в смисъла на пробуждането в духовен план, за да се стигне до "златното време" на "Преди всички" през 90-те години".

Според доц. Ангелова сутрешните блокове са променили облика на журналистиката като цяло.

"Интернет технологиите ще се завърнат все повече към електронните медии. Засега сме в етап на развитие на тези технологии по-скоро близки до вестниците, защото изискват да четем, да се постараем да осмислим написаното. Следващият етап на тази технология ще се върне към гласа и към чуването. Оптимистично настроена съм, че радиото и телевизията няма да загинат в това море от интернет технологии, въпросът е как да покажем, че сме там“.

Според доц. Вяра Ангелова трябва да се промени стилистиката:

"Съгласна съм, че зависи от политиците и от събеседниците. Но когато те са слаби, ние отнасяме негативите пред публиката. Ще ми се да вярвам, че журналистиката може от време на време да се еманципира и да дава отпор и на лошия вкус, и на събеседници, които очевидно използват ефира за интереси".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.